Грей вдигна поглед към нея.
— Казах само, че „може“ да поискам да говоря с тях. Тя срещна погледа му съвсем спокойно.
— Аз пък останах с впечатлението, че това разследване е съвместно начинание. Ако ще си правим взаимни проверки на всяка крачка, няма да стигнем доникъде.
Грей си пое дълбоко дъх и преброи наум до десет. Разследването едва беше започнало, а вече беше настъпил юрисдикцията по мазолите. Трябваше да се вгледа по-рано в бдителната подозрителност на тази дама и да внимава повече къде стъпва.
Вигор сложи ръка на рамото й.
— Уверявам ви, че ги разпитахме подробно. Сред моите колеги словесната предпазливост често надвива здравия разум и в този смисъл се съмнявам да извлечете нещо повече от нас, още повече че не носите свещеническа якичка.
Монк се намеси:
— Всичко това е супер. Но може ли да ми обърнете малко внимание най-сетне? — Всички погледи се приковаха в него и той се ухили криво. — Ако не се лъжа, попитах дали е било откраднато нещо друго.
Грей с облекчение усети, че вече не е център на вниманието. Както обикновено, Монк му пазеше гърба. Дипломат в телесна броня.
Рейчъл фиксира Монк с безкомпромисния си поглед.
— Както казах, нищо не е било…
— Да, благодаря ви, лейтенант. Но се чудех дали тук не са пазят и други реликви. Реликви, които крадците не са взели.
Рейчъл свъси объркано вежди.
— Помислих си — обясни Монк, — че онова, което крадци те не са взели, може да ни подскаже толкова, колкото и онова, което са взели. — И сви рамене.
Лицето на жената се поотпусна малко, докато тя обмисля ше новата гледна точка. Гневът й постепенно се отцеди. Грей поклати мислено глава. Как го постигаше това Монк? Отговори монсеньорът:
— Извън кораба има съкровищница. Там се пазят реликви от първоначалната римска църква, намирала се тук — тоягата и веригата на свети Петър, както и няколко парчета от Христовия кръст. Също и жезълът на един готически епископ от четиринайсети век и инкрустираният със скъпоценни камъни меч на един курфюрст от петнайсети.
— И нищо от съкровищницата не е било откраднато?
— Всичко беше инвентаризирано — отговори Рейчъл. Очите й все така бяха замислено присвити. — Нищо друго не са откраднали.
Кат беше коленичила до Грей, но погледът й си остана прикован върху другите, които стояха прави.
— Значи са били взети само костите. Защо?
Грей насочи вниманието си към отворения саркофаг. Извади от раницата тънко като химикалка фенерче и огледа вътрешността на златния сандък. Беше гладка. Просто равни златни повърхности. Забеляза по дъното малко бял прах. Дали бе от онзи, латентния? Или изронено костно вещество?
Имаше само един начин да разбере.
Обърна се към раницата си и извади комплекта за събиране на веществени доказателства. Използва портативна прахосмукачка на батерии, за да всмуче малко от прахта в стерилна епруветка.
— Какво правите? — попита Рейчъл.
— Ако това е костно вещество, може да ни отговори на някои въпроси.
— Като какви?
Той се дръпна малко назад и вдигна епруветката пред очите си. Съвсем мъничко сивкав прах.
— Бихме могли да го изследваме за възраст. Да разберем дали откраднатите кости са били на човек, живял по времето на Христос. Или не. Може би престъплението е имало за цел да прибере семейните кости на някой от Драконовия двор. Някой стар крал или принц.
Запечата епруветката и я прибра.
— Бих искал също да взема проби от счупеното стъкло на охранителната витрина. То може да ни насочи към устройството, пръснало на парчета бронирано стъкло. Лабораториите ни могат да изследват кристалната микроструктура за фрактурни модели.
— Аз ще се заема с това — каза Монк и си свали раницата.
— А каменните зидове? — попита Рейчъл. — Или другите материали вътре в катедралата?
— Какво имате предвид? — попита Грей.
— Онова, което е отключило смъртоносния пристъп при богомолците, може да е повлияло също на камъка, мрамора, дървото, пластмасата. По начин, който не се вижда с просто око.
Грей не се беше сетил за това. А трябваше. Монк срещна погледа му и вдигна вежди. Италианската лейтенантка току-що беше доказала, че е нещо повече от красива опаковка.