— Магнетизиран е — каза Монк.
После се чу още един звън. По-силен. По-остър. Кръстът се завъртя на половин оборот върху постамента си.
В продължение на половин секунда Грей не проумяваше какво е станало.
Монк се хвърли към олтара и изкрещя:
— Залегни! Изтрещяха още изстрели.
Грей усети как нещо го ритна в рамото, но телесната броня го спаси от сериозно нараняване. Рейчъл го хвана за ръката и го дръпна между два реда пейки. Куршуми се забиваха в дървото, отчупваха парченца мрамор.
Кат се хвърли към монсеньора и го прикри с тялото си. Един куршум я лизна по бедрото и едва не я събори, но двамата успяха да се скрият зад олтара при Монк.
Грей бе успял да зърне нападателите.
Мъже в раса с качулките.
Чу се рязко изпукване. Грей вдигна поглед и видя нещо черно с размерите на юмрук да прелита в дъга през църквата.
— Граната! — изкрещя той, дръпна раницата си и изблъска Рейчъл между пейките. Приведоха се ниско и хукнаха към южната стена.
03:20
На Монк почти не му остана време да реагира, след като Грей извика да ги предупреди. Дръпна Кат и монсеньора и се просна отгоре им зад каменния олтар.
Гранатата падна в другия край на помещението и се взриви. Фонтан от мрамор изригна нагоре и встрани и засипа дървените пейки. Последваха го облаци дим.
Полуоглушен от взрива, Монк без приказки дръпна Кат и Вигор да станат.
— След мен!
Щяха със сигурност да умрат, ако останеха тук. Една граната зад олтара и щяха да станат на хамбургер. Трябваше им по-защитима позиция.
Монк хукна към северната стена. Зад него изстрелите трещяха с все сила. Грей тичаше към отсрещната стена. И така ставаше. Заемеха ли позиции, можеха да открият кръстосан огън през средата на църквата.
Извън прикритието на олтара, Монк тичаше с всички сили. Насочи се към най-близкото убежище — широка дървена врата. Куршуми се забиваха в мраморния под, рикошираха в колоните и разкъсваха дървените пейки. Вече идваха от всички посоки. Част от нападателите бяха заели позиция навътре в църквата, влизаха през странични входове, обграждаха ги и им отрязваха пътя за бягство.
Трябваше им някакво укритие.
Монк измъкна късоносото пушкало и без да спира, нагласи приклада в сгъвката на левия си лакът и натисна спусъка. Заедно със стрелбата чу и остър стон откъм пейките. С това пушкало точността не беше от съществено значение.
Насочи цевта напред и се прицели в дръжката на вратата.
Едва ли можеше да разчита, че вратата води навън, но поне щеше да ги изведе от централния кораб. От няколко крачки разстояние натисна спусъка въпреки вялите протести на монсеньор Верона.
Нямаше време за дебати.
Изстрелът проби във вратата голяма колкото юмрук дупка, като отнесе и бравата, и дръжката. Монк връхлетя върху вратата. Тя се отвори с трясък под натиска на рамото му. Той се срина вътре, последван от Кат и монсеньора. Кат се обърна и затръшна вратата. Накуцваше.
— Не — каза свещеникът.
Чак сега Монк разбра причината за възраженията му.
Стаята с куполообразен таван беше голяма колкото единичен гараж. Монк плъзна поглед по стъклените витрини, препълнени със стари раса и отличителни знаци за ранг, тук-там по някоя скулптура. В някои от витрините грееше злато.
Попаднали бяха в съкровищницата на катедралата.
От която нямаше друг изход.
Капан.
Кат зае позиция с глока си в ръка и надникна през дупката във вратата.
— Идват.
03:22
Рейчъл стигна до края на дългата пейка. Беше останала без дъх, сърцето й биеше бясно. Онези продължаваха да стрелят сякаш от всички посоки; куршумите отчупваха цели парчета дърво от съседните редове.
Ушите й още бяха заглъхнали от взрива на гранатата, но слухът й се връщаше. Свещениците и персоналът в жилищните помещения със сигурност бяха чули експлозията и се бяха обадили на полицията.
Стрелбата отслабна за миг — закачулените нападатели се престрояваха по-близо до централната пътека.
— Тичай към онази стена — подкани я Грей. — Зад колоните. Ще те прикривам.
Рейчъл погледна към колоните, поддържащи високия купол на тавана. Те предлагаха по-добро укритие от дървените пейки. Хвърли поглед през рамо към американеца.