— По мой сигнал — каза той, приклекнал между двете редици пейки. Погледите им се срещнаха. В очите му Рейчъл видя здравословен страх, но също и решителност и концентрация. Той й кимна, извъртя се, после извика: — Тръгвай!
Рейчъл се хвърли към края на редицата. Зад нея избухна стрелба, по-силна от тази на нападателите. Пистолетите на капитана нямаха заглушители.
Тя се плъзна по мраморния под и се претърколи зад трите колони. Моментално се изправи, прилепила гръб към една. Надникна предпазливо иззад нея и видя командир Пиърс да се придвижва заднишком към нея — стреляше и с двата си пистолета.
Мъж в расо в края на същата редица падна назад уцелен. Друг, на централната пътека, извика и се стисна за врата в напразен опит да спре шурналата кръв. Останалите се бяха привели да избегнат стрелбата на американеца. В другия край на църквата дузина мъже се приближаваха в полукръг към вратата на съкровищницата и стреляха почти без прекъсване.
Когато Пиърс стигна задъхан до нея, Рейчъл се завъртя да провери от другата страна на колоната покрай стената. Засега никой не беше заобиколил от тази страна. Но най-вероятно скоро щяха да го направят.
— И сега какво? — попита тя и извади пистолета си — беретата, която й беше дал карабинерът в Рим.
— Тази редица колони е успоредна на стената. Гледаме да не се показваме и стреляме по всичко, което се движи.
— И целта ни е?
— Да се измъкнем някак от този смъртоносен капан. Рейчъл се намръщи. Ами другите? Американецът, изглежда забеляза тревогата й.
— Ще се насочим към улицата. И ще повлечем след себе си колкото можем повече от тези копелета.
Тя кимна. Щяха да изиграят ролята на примамка.
— Да тръгваме.
Колоните покрай южната стена се издигаха през два метра. Те поеха бързо напред, привеждаха се ниско и използваха редиците пейки като допълнително прикритие. Пиърс стреляше високо, а Рейчъл имаше грижата никой да не стигне до пътечката между колоните и стената, като стреляше и при най-слабия знак за движение.
Замисълът им проработи. Стрелбата по тяхната позиция се усили. Но от друга страна, това ги забавяше и увеличаваше риска от втора граната. Бяха стигнали едва до половината на кораба и вече ставаше невъзможно да се придвижват от колона до колона.
Един куршум уцели американеца в гърба и той се просна по лице на пода. Рейчъл ахна ужасено. Само че той се надигна и стана.
Рейчъл се придвижваше бавно напред, с гръб към стената, насочваше пистолета си ту напред, ту назад. Вниманието й беше насочено към кораба и така тя допусна същата грешка като нападателите предната нощ.
Вратата на изповедалнята зад нея се отвори. Преди да е помръднала, една ръка се стрелна и се уви около шията й. Избиха пистолета от ръката й. Студената стомана на пистолетно дуло се притисна във врата й.
— Не мърдай — излая дълбок басов глас, докато Пиърс се обръщаше. Ръката на нападателя беше като дървесен ствол, спираше дишането й. Беше висок, истински гигант, и почти я отлепяше от земята. — Хвърлете оръжията.
Стрелбата затихна. Вече беше ясно защо не са метнали втора граната. Двамата си бяха мислили, че бягат, а стрелците всъщност ги бяха натиквали право в капана.
— Аз бих го послушал — обади се нов, копринен глас откъм килийката на каещите се в съседство до изповедалнята. Вратата се отвори и още един човек излезе оттам — в черна кожа от главата до петите.
Не беше монах, а жена. Стройна, евразийка. Вдигна пистолета си — черен зигзауер. Насочи го в лицето на Грей.
— Deja vu, капитан Пиърс?
03:26
Вратата беше проблем. Без останала без брава и лесно можеше да се отвори. А не смееха да я затискат с рамене. Повечето куршуми се спираха в масивното дърво, но някои попадаха на слабо място и го пробиваха, превръщаха го в швейцарско сирене.
Монк беше запънал вратата с крак, по-точно с пета, като тялото му оставаше встрани. Вибрациите от куршумите стигаха чак до коляното му.
— Побързайте там отзад — подкани ги той.
Насочи пушката си през дупката във вратата и стреля напосоки. Димящата гилза изскочи от затвора на пушкалото, удари се в дългите витрини и отскочи. Изстрелът вдъхна респект на нападателите от другата страна на вратата и те отстъпиха, но продължиха да стрелят от разстояние. Изглежда, знаеха, че плячката им е в капан.