Дим и отломки се пръснаха през празната рамка.
Грей се обърна. Рейчъл също беше видяла атаката. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я усети как се отпуска отгоре му и коленете й омекват. Нещо дълбоко в сърцето му се сви в унисон с нейната скръб. И той беше губил колеги. Обучили го бяха да скърби за тях по-късно.
Тя обаче беше изгубила свой близък роднина.
— Стегни се — грубо рече той. Само това можеше да направи. Трябваше да я изведе на безопасно място.
Тя вдигна очи към него и изглежда, почерпи сила от суровото му лице. Това й трябваше сега. Не съчувствие. Сила. И преди го беше виждал — на бойното поле, под обстрел.
Тя кимна. Готова беше.
Хукнаха заедно към външните врати.
Двама убийци охраняваха фоайето, на пост до труповете на двама мъже в униформата на немската полиция, същите, които бяха стояли на пост при заграждението. Единият от облечените в монашески раса постови стреля и принуди Рейчъл и Грей да отскочат встрани. До централния изход нямаше как да стигнат, но само на няколко крачки вляво от тях имаше друга врата.
По липса на избор двамата влетяха през нея. Вторият монах вдигна оръжието си и към тях полетя стена от огън. Типът стреляше с шибана огнехвъргачка. Грей затръшна вратата, но от процепите покрай касата блъвна огън. Грей бързо отстъпи. Вратата не се заключваше.
Хвърли поглед зад себе си.
Стъпала се издигаха в спирала нагоре.
— Стълбите към кулата — каза Рейчъл. Куршуми се забиха във вратата.
— Давай — каза той.
Бутна я пред себе си и хукнаха по витото стълбище. Зад и под тях вратата се отвори с трясък и Грей чу познат глас да крещи на немски:
— Хванете ги! Живи ги изгорете!
Гласът на високия мъж, водача на монасите.
Тежки стъпки загромолиха по стълбите.
Заради извивките на стълбището, нито една от групите нямаше пряка линия за стрелба към другата, но въпреки това предимството беше на страната на преследвачите. Грей и Рейчъл тичаха, а по петите ги гонеше фонтан от огън, изригваше на изблици зад тях, протягаше се покрай извивките на стълбището.
Тичаха и завиваха, тичаха и завиваха. Със стесняването на островърхата кула стъпалата ставаха все по-тесни. Високи прозорци с цветни витражи се нижеха по стените, но бяха твърде тесни, за да предлагат някакъв изход, по-скоро бойни амбразури за стрелба с лък.
Накрая стигнаха до камбанарията. Огромна камбана висеше над стоманена решетка, под която се простираше кладенецът на кулата. Около камбаната имаше платформа.
Поне тук прозорците бяха достатъчно широки да се прекатериш и без стъкла, които да заглушават повика на мощната камбана — само че и те не предлагаха изход, защото бяха преградени с решетки.
— Наблюдателница — каза Рейчъл. Държеше пистолета, който й беше дал Грай, насочен към отвора на стълбището.
Грей бързо обиколи камбаната. Друг изход освен стълбището нямаше. Градът се простираше под него — река Рейн искреше, прехвърлена от извития мост Хохенцолерн; музеят „Лудвиг“ беше ярко осветен, както и операта. Ала нямаше как да стигнат до улиците долу.
Чуха се далечни полицейски сирени, безнадежден и някак зловещо чужд вой.
Грей свъси вежди.
Рейчъл извика, той се обърна — и в същия миг откъм стълбището изригна огнен залп. Рейчъл изтича при него.
Времето им беше свършило.
03:34
Йегер Грел влезе във взривената съкровищница с пистолет в ръка. Беше изчакал димът от втората граната да се разнесе. Двамата му партньори бяха отишли при другите, които залагаха последните запалителни бомби близо до входа на църквата.
И той щеше да иде там — но първо искаше да види разкъсаните тела на онези, които бяха убили Ренар, другаря му по оръжие. Прекрачи прага, готов да се сблъска с вонята на кървава плът и разпилени вътрешности.
Отломките от вратата се бяха пръснали по пода. Той пристъпи с пистолета си напред. При втората му стъпка нещо го удари по ръката. Той се дръпна назад, зашеметен, неразбиращ. Сведе озадачен поглед към чуканчето на отсечената си китка, от което бликаше кръв. Не усещаше болка.
Вдигна поглед и видя как един меч — меч! — разсича въздуха. Острието стигна до врата му още преди изненадата да се изпише на лицето му. Не усети нищо, когато тялото му се катурна напред, а главата му, макар да беше невъзможно, политна назад.