После той продължи да пада, да пада и да пада… докато светът бързо потъваше в мрак.
03:35
Кат отстъпи назад и сведе меча. Наведе се, хвана трупа за едната ръка и го завлече встрани, така че да не се вижда от прага. Главата й още звънтеше от експлозията.
Прошепна на Монк — поне се надяваше, че шепне: не чуваше дори собствените си думи.
— Помогни на монсеньора.
Монк премести поглед от обезглавеното тяло към окървавения меч в ръката й; беше се ококорил и от шока, и от неохотно уважение. Приближи се до изложбената витрина и помогна на свещеника да излезе измежду експонатите. След първата граната тримата се бяха скрили зад бронираното й стъкло, сигурни, че ще последва и втора.
Последвала беше.
Витрината си беше свършила работата — бе опазила най-ценното съкровище, което бе съхранявала някога — живота им. Шрапнелите бяха смлели всичко друго, но заслонени зад бронираното стъкло, те бяха оцелели.
Идеята беше на Кат.
След взрива, който сякаш още кънтеше в главата й, тя беше изскочила от витрината и беше грабнала меча, който бе паднал на пода. Той се беше оказал по-подходящо оръжие от пистолета й. Един изстрел би предупредил другите нападатели.
Сега цялата трепереше. Тялото й помнеше последния й бой с нож… както и последствията. Тя стисна силно дръжката на меча, извличаше сила от твърдата стомана.
Монсеньор Верона с мъка се изправи. Огледа крайниците си поред, сякаш не можеше да повярва, че са си по местата.
Кат се върна при зейналата рамка. С изключение на току-що обезглавения, като че ли никой друг от стрелците не проявяваше интерес към съкровищницата. Бяха се струпали при входа.
— Трябва да действаме. — Кат им даде знак да излязат и като се държеше близо до стената, ги поведе далеч от предните изходи, далеч от стрелците. Стигна до ъгъла, където корабът се пресичаше със страничния неф, и им махна да я последват.
Щом се скриха от полезрението на стрелците, монсеньорът посочи към дъното на нефа и прошепна:
— Натам.
Там имаше изход. Неохраняван. Стиснала меча от петнайсети век, Кат ги поведе напред. Вяха оцелели.
Но какво ставаше с другите?
03:38
Рейчъл стреляше надолу по стълбището и броеше наум патроните във втория пълнител. Девет. Имаха още амуниции, но не и време да заредят. Пиърс беше твърде зает с друго.
Поради липса на избор, стреляше на сляпо и засега удържаше нападателите на разстояние. Огнени езици все така се ливваха към нея като дъха на дракон.
Тази патова ситуация не можеше да продължи още дълго.
— Грей! — извика тя.
— Секунда още — отвърна той иззад камбаната.
Пламъците откъм стълбището за миг отслабнаха и тя побърза да натисне спусъка. Трябваше да ги задържи. Куршумът се удари в каменната стена и рикошира надолу.
После магазинът на пистолета се отвори автоматично.
Патроните бяха свършили.
Тя отстъпи заднишком и заобиколи камбаната.
Грей беше свалил раницата си и беше вързал въже за решетката на един от прозорците. Другия му край беше стегнал около кръста си, а самото въже беше навил около едната си ръка. Беше използвал малък лост от комплекта си с инструменти, за да изкърти две от решетките, и отворът беше широк точно колкото да се провреш навън.
— Хвани намотката — каза той.
Тя взе найлоновото въже, дълго приблизително пет метра. Нов огнен език се изстреля откъм стълбището. Онези си опитваха отново късмета, придвижваха се нагоре.
Грей грабна раницата си. Провря се между решетките, стъпи на каменния парапет отвън, надяна раницата на гърба си и се обърна към Рейчъл.
— Въжето.
Тя му го подаде.
— Внимавай.
— Малко е късно за това.
Погледна надолу между стъпалата си. Едва ли беше най-умното нещо в момента, помисли си Рейчъл. При вида на стометровата пропаст на всеки биха му омекнали коленете… а сега силата на краката беше най-важното нещо.
Грей се обърна с гръб към нея, стъпил на корниза на южната катедрална кула.
На четири метра, от другата страна на страховития зев, се издигаше северната кула, близнак на южната. Понеже не беше разрешена за свободен достъп, на нейните прозорци нямаше решетки. Но нямаше и надежда да се прескочи от прозорец в южната в прозорец в северната кула, не и от изправено положение. Вместо това, Грей смяташе да се хвърли напред и да се улови за нещо, каквото се случи, по декоративната фасада на кулата отсреща.