— Виж го само това самодоволно копеле — каза Монк. — Котката, която изяде канарчето.
— Някой разпознава ли го? — попита Грей. Групово поклащане на глави.
— Мога да я вържа към софтуера за лицево разпознаване на Сигма — предложи Кат.
— Засега недей — каза Грей и обясни, когато тя го погледна смръщено: — Не забравяй, че сме мъртви.
Плъзна очи из стаята. Макар обикновено да предпочиташе соловата игра, без Големия брат да му наднича през рамото, повече не можеше да се прави на самотния вълк. Сега имаше екип и отговаряше не само за своята кожа. Погледът му се спря на Рейчъл и Вигор. Вече не ставаше дума дори само за собствения му екип. Всички разчитаха на него. Изведнъж се почувства притиснат. Нищо не искаше повече от това да се свърже със Сигма, да се консултира с директор Кроу и да прехвърли отговорността на него.
Но не можеше… поне на първо време.
Окашля се и каза:
— Някой е знаел, че сме сами в катедралата. Или са я наблюдавали, или са получили предварителна информация.
— Изтичане — каза Вигор и потри рехавата козя брадичка под долната си устна.
— И това е възможно. Но мога само да гадая откъде е дошло. — Грей погледна към Вигор. — От вас или от нас.
Вигор въздъхна и кимна.
— Боя се, че вината може би е наша. Драконовият двор винаги е твърдял, че има свои членове в средите на Ватикана. А и засадата тук непосредствено след нападенията срещу мен и Рейчъл ме навеждат на мисълта, че проблемът е някъде в самия Свещен град.
— Не е задължително — отвърна Грей, обърна се към лаптопа и посочи друга миниатюрна снимка. — Увеличи тази.
Кат кликна два пъти върху нея. На екрана се появи образ на стройна жена, качваща се в един от вановете. Лицето й се виждаше само като силует.
— Някой познава ли я? — попита Грей. Пак поклащане на глави.
Монк се приведе по-близо до екрана на лаптопа.
— Но не бих имал нищо против да се запознаем.
— Това е жената, която ме нападна във Форт Детрик. Монк се дръпна назад, изведнъж изгубил интерес към жената.
— Агентката на Гилдията?
Вигор и Рейчъл ги гледаха объркано. Грей нямаше време да ги запознава подробно с историята на Гилдията, очерта само основните й характеристики — разпръснатата й структура по подобие на терористичните клетки, връзките й с руската мафия и интереса й към новите технологии.
След като той приключи с обяснението, Кат попита:
— Значи смяташ, че изтичането може да е станало при нас?
— След Форт Детрик? — Грей се намръщи. — Кой може да каже откъде изтича информация? Фактът обаче, че Гилдията е тук и работи заедно с Драконовия двор, ме навежда на мисълта, че са били привлечени именно заради нашето участие. Но ми се струва, че и те са пропуснали началото на играта, също като нас.
— Защо смяташ така? — попита Рейчъл. Грей посочи екрана.
— Защото Лейди Дракон ме пусна да избягам. Последва потресено мълчание.
— Сигурен ли си? — попита Монк.
— Абсолютно. — Грей потърка натъртената си ръка над лакътя, където онази го беше уцелила на сбогуване.
— И защо ще прави такова нещо? — попита Рейчъл.
— Защото разиграва Драконовия двор. Както казах, според мен единствената причина да включат Гилдията в това начинание е участието на Сигма. Дворът е поискал съдействие от Гилдията за елиминирането или залавянето ни.
— И ако ни бяха убили, услугите на Гилдията повече нямаше да са необходими — каза Кат. — Партньорството щеше да приключи и Гилдията никога нямаше да разбере какво знае Дворът.
— Но сега Дворът ни мисли за мъртви — посочи Рейчъл.
— Именно. И това е още една причина да поддържаме тази заблуда колкото се може по-дълго. Щом ние сме мъртви, Дворът ще прекъсне връзките си с Гилдията.
— Един противник по-малко — каза Монк. Грей кимна.
— И какво ще правим сега? — попита Кат.
Виж, това беше загадка. Нямаха никакви улики… освен една. Грей хвърли поглед към раницата си.
— Прахта, която взехме от мощехранителницата. Тя трябва да съдържа ключа към всичко това. Но не знам каква ключалка отключва. И щом не можем да го пратим на Сигма за анализ…