— Бил съм в бойни самолети, правил съм лупинги — изръмжа Монк. — Това… това е по-лошо.
Рейчъл се измъкна иззад волана и хлопна вратата на мерцедеса. Беше карала по целия път с главоломна скорост, летяла беше по немския аутобан и по острите завои на алпийските пътища със скорости, които противоречаха на законите на физиката.
Вдигна синкавите си слънчеви очила на челото си и каза успокоително на Монк.
— Просто трябва да хапнеш нещо. Знам едно хубаво бистро на пиаца Кавур.
Макар и неохотно, Грей се беше съгласил да спрат за закуска. Трябваше да заредят, а и градчето беше достатъчно уединено. А и само шест часа след нападението в Кьолн сигурно все още цареше хаос. Докато стане ясно, че труповете им не са сред мъртвите в катедралата, щяха вече да са в Рим. Още малко и необходимостта да поддържат заблудата за мнимата си смърт щеше отпадне.
Всички бяха уморени от пътя и много гладни.
Рейчъл ги поведе през площада към бреговете на езерото.
Грей я проследи с поглед. Въпреки че беше шофирала цяла нощ, в движенията й нямаше и следа от умора. Даже изглеждаше оживена след алпийското си рали, като че ли надлъгването със законите на физиката бе някакъв вид йога.
За себе си Грей откри, че е едновременно облекчен и донякъде разочарован от тази нейна издръжливост. Помнеше как беше стискала ръката му, докато тичаха. Тревогата в очите й, когато прехвърли крака през корниза на катедралната кула. Как беше впила поглед в неговите тогава, с доверие и нужда.
Онази жена беше изчезнала някъде.
Гледката напред привлече погледа му. Езерото беше като синьо бижу, вградено в назъбените зелени хълмове на снижаващите се Алпи. Тук-там по билата още имаше сняг и белотата му се отразяваше в спокойните води.
— Лаго ди Комо — каза Вигор, който вървеше до него. — Някога Вергилий го е нарекъл най-великото езеро на света.
Стигнаха до крайбрежната алея — приличаше на алея на парк. От двете й страни имаше широки лехи с камелии, азалии, рододендрони и магнолии. Настлана с едър калдъръм, тя минаваше покрай брега на езерото, обточена с кестени, кипариси и лаврови дръвчета с бяла кора. В езерото плаваха миниатюрни платноходки. Нагоре сред зелените хълмове къщи се впиваха на гроздове в скалната стена — цветна мозайка от кремаво, златно и червено.
Природните красоти и чистият въздух май се отразяваха добре на Монк — или пък беше от твърдата почва под краката му. Кат също изпиваше гледката с поглед.
— Ристоранте Имбаркадеро — каза Рейчъл и посочи през площада.
— Някоя закусвалня би ни свършила същата работа — каза Грей и си погледна часовника.
— За теб — може би — намусено възрази Монк. Вигор пристъпи до него.
— Движихме се бързо. След час ще сме в Милано.
— Но костите… Вигор се намръщи.
— Вижте, Ватиканът си дава сметка за опасността някой да посегне на реликвите в базиликата на свети Еусторджо. Още преди да тръгнем, получих нареждане да ги прибера по обратния път към Рим. Междувременно Ватиканът се е погрижил за безопасността на костите, църквата е заключена, а местната полиция — предупредена.
— Това не би спряло Драконовия двор — каза Грей.
— Не мисля, че ще ударят посред бял ден. Те предпочитат сенките и тъмнината. А ние ще стигнем в Милано преди обяд.
— Няма да се забавим много, само ще поръчаме храна за вкъщи и пак поемаме на път — добави Кат.
Макар и неохотно, Грей трябваше да признае, че колежката му има право. И те имаха нужда да презаредят — не по-малко от автомобила.
Стигнаха до ресторанта и Рейчъл отвори портата, зад която се разкри отрупана с цветя тераса с изглед към езерото.
— В „Имбаркадеро“ предлагат най-хубавите местни специалитети. Непременно трябва да опитате risotto con pesce persico.
— Златен костур с ризото — преведе Вигор. — Приготвят го чудесно. Филетата се овалват в брашно и градински чай, пържат се в малко мазнина и се сервират хрупкави върху канапе от ризото с много масло.
Рейчъл ги отведе до една маса.
Донякъде умилостивен, Грей си позволи да оцени по достойнство ентусиазма на Рейчъл. Тя заговори бързо на италиански на един възрастен мъж с дълга престилка, който излезе да ги посрещне. Накрая даже се прегърнаха.
Рейчъл се обърна към тях и им махна да седнат.
— Ако предпочитате нещо по-леко, опитайте тиквичките с пълнеж от хляб и бораджине. Но задължително си поръчайте аньолоти.