— Йоан е искал да дискредитира Тома и по-точно — неговите последователи, които по онова време били многобройни.
Дори и днес има силно движение на християни в Индия. По времето на ранната църква обаче имало една фундаментална разлика между евангелията на Тома и на Йоан. Били толкова различни, че само едно от тях можело да оцелее.
— Какво имате предвид? Как е могло да са толкова различни?
— Разликата е още в самото начало на Библията, в Битие: „Да бъде светлина“. Двамата, и Йоан, и Тома, отъждествяват Иисус с първичната светлина, светлината на сътворението. Оттам насетне интерпретациите им се различават коренно. Според Тома светлината не само създала вселената, но все още съществувала във всички неща, особено в човечеството, което било създадено по божие подобие, и тази светлина е скрита във всеки отделен човек и чака да бъде открита.
— А Йоан?
— Йоан погледнал на въпроса от съвсем различен ъгъл. Като Тома, и той вярвал, че първичната светлина е била олицетворена от Христос, но според него само и единствено Христос носел светлината. Останалата част от света тънела вовеки в мрак, включително и човечеството. И че пътят към тази светлина, към спасението и към Бога, може да бъде открит само чрез преклонението пред божествения Христос.
— Доста по-тесногръд възглед.
— И по-изгоден за младата църква. Йоан предлагал един по-ортодоксален метод за спасение, за сливане със светлината. Само чрез преклонението пред Христос. Точно тази простота и логичност се харесала на църковните водачи в онова хаотично време. Тома пък твърдял, че всеки притежава вродена способност да открие Бог, като се вгледа в себе си и без Да се прекланя пред никого.
— И това учение е трябвало да бъде смазано. Монсеньорът само вдигна рамене.
— Но кое е правилното? Вигор се ухили.
— Кой знае? Аз не знам, нямам отговор на всички въпроси. Както е казал Иисус: „Търси и ще намериш“.
Грей свъси вежди. Този цитат звучеше доста гностично, ако питаха него. Загледа се в езерото и платноходките. Свет-лината се отразяваше ярко в спокойните води. „Търси и ще намериш“. По тази пътека ли беше поел самият той, като бе изучавал толкова много философии? И така да беше, задово-лителни отговори не беше намерил.
А ставаше въпрос за незадоволителни отговори…
Грей се обърна към Вигор — даде си сметка колко се бяха отклонили от първоначалната тема.
— Какво общо има всичко това с убийствата в Кьолн?
— Ще ви кажа. — Вигор вдигна пръст. — Първо, мисля, че нападението е свързано с първоначалния конфликт между ортодоксалната вяра на Йоан и старата гностична традиция на Тома.
— И сега конфликтът е между Католическата църква, от една страна, и Драконовия двор, от друга?
— Не, и точно там е работата. Размишлявах върху това цяла нощ. Драконовият двор, макар и да търси познание чрез гностични мистерии, не търси Бог, а власт и само власт. Искат нов световен ред, връщане към нов феодализъм, в който те ще са феодалите, с правото да управляват човечеството заради генетичното си превъзходство. В този смисъл — не, не мисля, че Драконовият двор представлява гностичната страна на този древен конфликт. Мисля, че те са изкривили до перверзност гностичните традиции и не са нищо повече от жадни за власт мародери. Но корените им определено се крият в онази традиция.
Грей призна неохотно довода му, но това по никакъв начин не промени мнението му.
Вигор, изглежда, усети това и продължи:
— Второ. В евангелието на Тома има една история, която разказва как един ден Иисус го дръпнал встрани и тайно му казал три неща. Когато другите апостоли го попитали какво му е казал, той отговорил така: „Ако ви разкрия дори едно от нещата, ще грабнете камъни и ще ги хвърлите по мен; но, от камъните ще излезе огън и ще ви изгори“.
Вигор гледаше Грей и чакаше, сякаш това беше някакъв тест.
Грей обаче беше на висота.
— Огън от камъни, който изгаря. Като онова, което се е случило на богомолците в катедралата.
Вигор кимна.
— Мислех си за този цитат, откакто за пръв път чух за убийствата.
— Връзката е доста прозрачна — каза Грей със съмнение.
— Сигурно, ако нямах трети исторически аргумент, с който да я подкрепя.
Грей се чувстваше като агне, което водят на заколение.
— Според исторически текстове — обясни Вигор — Тома отишъл да проповядва вярата си в Изтока и стигнал чак до Индия. Покръстил хиляди хора, построил църкви, разпространявал вярата и накрая починал в Индия. Но по онези земи си останал най-известен с едно нещо, с едно покръстване.