Отключи своята врата, но другите остави заключени.
— Това се отнася и за теб, вуйчо.
— Рейчъл… — опита се да спори той.
Тя се настани зад волана, затръшна вратата си и включи двигателя.
— Рейчъл! — Вуйчо й потропа по прозореца. Тя включи на скорост.
— Va bene! — извикай той през рева на форсирания двигател. — Оставаме заедно.
— Закълни се — извика му тя на свой ред. Ръката й беше на скоростния лост.
— Dio mio… — Той завъртя очи към небето. — И се чудиш защо съм станал свещеник…
Тя отново форсира двигателя. Вуйчо й сложи длан на прозореца.
— Предавам се. Кълна се. Изобщо не трябваше да го пробвам с жена от семейството.
Рейчъл се извърна и приклещи с поглед Грей. Той си беше мълчал досега, лицето му бе сурово. Изглеждаше готов да открадне някоя кола и да продължи сам. Дали не беше прекалила? Ала усещаше, че сега е моментът да заяви позицията си.
Сините очи на Грей бавно и ледено се преместиха върху вуйчо й, после обратно към нея. И докато се гледаха, в този проточващ се миг, Рейчъл усети колко много иска да остане, искаше го до мозъка на костите си. Може би той също го разбра. Защото кимна много бавно, толкова бавно, че движението остана почти незабелязано.
Но и то беше достатъчно.
Тя отключи вратите и другите се качиха в колата.
Монк влезе последен и изсумтя:
— Лично аз нямах нищо против да повървя.
11:05
Грей наблюдаваше Рейчъл от задната седалка.
Тя си беше сложила слънчевите очила със синкав оттенък, които правеха изражението й почти неразгадаемо. Устните й обаче бяха стиснати на черта. Мускулите на дългия й врат бяха напрегнати като тетива на лък, докато се оглеждаше за коли, преди да се включи в движението. Макар да бяха постигнали съгласие, още беше ядосана.
Как изобщо беше разбрала за какво са се договорили с вуйчо й? Интуицията й беше впечатляваща, както и безцере-монното й отношение към конфликта. Но той помнеше и уязвимостта й в катедралата, когато погледите им се бяха срещнали над пропастта между двете кули. Дори и тогава обаче, сред куршумите и огъня, тя беше издържала.
За миг погледите им се срещнаха в огледалото за задно виждане: очите й бяха засенчени от очилата. Въпреки това той знаеше, че го изучава. Стана му неприятно и погледна встрани.
Ядоса се на собствената си реакция и стисна юмрук вър-ху коляното си.
Досега не беше срещал жена, която толкова да го смуща-ва. Имал беше приятелки, но нищо, което да издържи повече от половин година, а дори и тези връзки датираха от гимназията. В младостта си беше твърде буен, а после твърде отдаден на военната си кариера, първо в армията, после при рейнджърите. Не се задържаше никъде повече от половин година и романтичните му връзки обикновено се свеждаха до някоя отпуска за уикенда. И при всичките си флиртове никога не беше срещал жена, която да го плаши и интригува едновременно, не и до такава степен. Жена, която можеше с лекота да се смее на масата, а после да се втвърди като полиран диамант.
Облегна се назад и се загледа в летящия отстрани провинциален пейзаж. Постепенно езерният район остана зад тях и шосето пое надолу към подножието на Алпите. Пътуването беше кратко. До Милано имаше само четиридесет минути път с кола.
Грей се познаваше достатъчно, за да разбира отчасти с какво го привлича Рейчъл. Лесният път, обичайното, нерешителното никога не го бяха привличали. Но не беше и любител на крайностите — на безразсъдното, безцеремонното, нехармоничното. Предпочиташе хармонията, сплав от крайности с постигнато равновесие, но не за сметка на уникалността.
В общи линии — даоисткото виждане за връзката между ин и ян.
Дори и собствената му кариера беше отражение на същото — ученият и войникът. Дисциплините, които беше изучавал, се опитваха да свържат биологията и физиката. Веднъж беше обяснил този свой избор на Пейнтър Кроу. „Цялата химия, биология и математика се свеждат в крайна сметка до едно — до положителното и отрицателното, до нулата и единицата, до светлината и мрака“.
Откри, че вниманието му отново се е насочило към Рейчъл. Тя олицетворяваше същата тази философия, само че в добре оформена плът.
Гледаше я как вдига ръка да разтрие схванатия си врат. Устните й се разтвориха леко, когато пръстите й откриха болезненото място. Грей се зачуди какъв ли е вкусът им — на устните.