Преди мислите му да са се отплеснали още повече, Рейчъл вкара мерцедеса в остър завой и Грей политна към вратата. Тя свали ръката си, превключи на по-ниска скорост, даде газ и излезе от завоя още по-бързо.
Грей се хвана за дръжката на тавана. Монк изпъшка.
Рейчъл само се усмихна.
Защо точно тази жена тревожеше въображението му?
06:07 източно време
Вашингтон
Осем часа и нито дума.
Пейнтър крачеше из кабинета си. Дошъл беше още в десет предната вечер — веднага щом го уведомиха за експлозията в Кьолнската катедрала. Оттогава информацията беше малко.
Твърде малко.
Източникът на възпламеняването — бомби, пълни с черен барут, бял фосфор и запалимото масло LA — 60. Цели три часа бяха минали, докато овладеят пожара достатъчно, за да влезе вътре екип. Само че вътрешността на катедралата се беше превърнала в празна черупка, пълна с токсичен дим, обгоряла до камъка на стените и подовете. Бяха открити и обгорели останки от скелети.
Неговият екип?
Още два часа бяха минали, докато пристигне доклад за открити до две от телата останки от оръжия. Неидентифицирани автоматични пушки. Такива оръжия не бяха дадени на неговия екип. Така че поне някои от телата бяха на неизвестните нападатели.
Но другите?
Данните от сателитното наблюдение се оказаха безполезни. Нито едно от небесните очи не беше сканирало района по време на нападението. Колкото до наземното наблюдение — записите от камерите по улиците и тези на близките магазини още се проучваха. Очевидците бяха малко. Един бездомник, който спял близо до Катедралния хълм, видял няколко души да бягат от горящата катедрала. Но пък алкохолът в кръвта му показвал, че е мъртвопиян.
И толкоз. Обезопасената квартира в Кьолн не беше компрометирана. А от екипа — нито дума.
Нищо.
Пейнтър се боеше от най-лошото.
Почукване на полуотворената врата прекъсна мрачните му мисли.
Той се обърна и махна на Логан Грегъри да влезе. Първият му заместник се появи с дебел свитък документи под мишница и тъмни сенки под очите. Беше отказал да се прибере и беше останал до командира си през цялата дълга нощ.
Пейнтър го погледна с очакване, надяваше се на добра новина.
Логан поклати глава.
— Още не е засечена някоя от фалшивите им самоличности. — Проверяваха ежечасно летища, железопътни гари и автобусни линии.
— Нещо по границите?
— Нищо. Но Европейският съюз е като раз граден двор. Може да са излезли от Германия по най-различни пътища.
— И във Ватикана също нямат новини? Логан пак поклати глава.
— Говорих с кардинал Спера преди няма и десет минути.
Откъм компютъра му прозвуча камбанка. Пейнтър заобиколи бюрото си и натисна един клавиш за начало на видеоконферентна връзка. Обърна се към плазмения екран на лявата стена. Появи се едрозърнест образ на началника му, шефа на АИОП.
Доктор Шон Макнайт беше в кабинета си в Арлингтън. Беше без обичайното си сако и ръкавите на ризата му бяха навити. Без вратовръзка. Прокара ръка през посребряващата си червена коса, познат жест на умора.
— Получих молбата ти — каза шефът.
Пейнтър изпъна гръб. Логан се беше оттеглил към вратата, извън обхвата на камерата. Понечи да излезе, за да ги остави насаме, но Пейнтър му даде знак да остане. Молбата му не засягаше сигурността.
Шон поклати глава.
— Не мога да я удовлетворя.
Пейнтър се намръщи. Беше поискал разрешение сам да замине по спешност на място. Да бъде на разположение в Германия по време на разследването. Току-виж другите изпуснали някоя улика. Пръстите му се свиха в юмрук от безсилие.
— Логан може да наглежда нещата тук — възрази Пейнтър. — А аз ще поддържам непрекъснат контакт с командването.
Шон го погледна строго.
— Пейнтър, сега ти си командването.
— Но…
— Вече не си оперативен агент.
Болката, изглежда, се беше изписала на лицето му. Шон въздъхна.
— Знаеш ли колко пъти съм седял в офиса си и съм чакал вести от теб? Помниш ли последната си операция, онази в Оман? Мислех те за мъртъв.
Пейнтър сведе очи към бюрото си. По него бяха натрупани папки и документи. Те не му носеха утеха. Не беше подозирал колко мъчителна е била тази работа за шефа му. Пейнтър поклати глава.