Същото, изглежда, забеляза и похитителят им.
— Докладвай — нареди той в микрофона си.
Рейчъл не чу отговора, но по физиономията му разбра, че новините не са добри.
Той се хвърли напред между Вигор и Рейчъл и викна на фалшивия свещеник:
— Пази ги!
Друг стрелец беше застанал на пост при задната врата на ризницата.
Похитителят им отвори рязко вратата към кораба. Въоръжен мъж се приближи до него, придружен от евразийката, която държеше зигзауера си отпуснат до бедрото.
— Няма никой — докладва мъжът.
Рейчъл мярна още стрелци, които претърсваха кораба и страничните параклиси.
— Всички изходи бяха завардени, нали?
— Да, сър.
— През цялото време?
— Да, сър.
Гигантът спря погледа си върху жената. Тя сви рамене.
— Може да са намерили някой отворен прозорец. Мъжът изръмжа, плъзна за последно поглед из базиликата, после нареди:
— Продължавайте да търсите. Трима да огледат навън. Не може да са стигнали далеч.
Докато гигантът се обръщаше, Рейчъл се задейства.
Посегна зад гърба си, грабна церемониалното разпятие и го заби право в слънчевия сплит на гиганта. Той изохка и се строполи назад върху свещеника. Рейчъл замахна назад изпод лакът и заби острия връх на разпятието в лицето на стрелеца зад себе си.
Пистолетът му гръмна, но не уцели никого, защото той вече падаше през прага на вратата.
Рейчъл го прескочи и се озова в тесен коридор, вуйчо й я следваше по петите. Тя затръшна вратата и я подпря с разпятието — запъна го в отсрещната стена на коридорчето.
Вуйчо й заби пета в ръката на падналия стрелец. Изпукаха кости. После го изрита в лицето. Главата му издрънча в каменния под и тялото му се отпусна безжизнено.
Рейчъл се наведе и взе пистолета му.
Преди да се изправи, огледа двете посоки на тъмния коридор. Никой друг не се виждаше.
Нещо тежко се удари във вратата и я разтресе. Бикът се опитваше да я разбие.
Рейчъл се просна на пода и се загледа в тясната пролука между прага и вратата. Светлини и сенки играеха в цепнатината. Тя се прицели в най-тъмната сянка и стреля.
Куршумът изкара искра от мраморния под, но за нейно задоволство се чу и рев на неприятна изненада. Дори лека рана в стъпалото щеше да забави Бика.
Претърколи се и стана. Вуйчо й се беше отдалечил на няколко крачки по коридора.
— Чувам някой да стене — прошепна той. — По-нататък.
— Нямаме време.
Без да й обръща внимание, вуйчо й продължи напред. Рейчъл го последва. При липсата на каквато и да било информация за плана на сградата едната посока не беше по-лоша от другата. Стигнаха до открехната врата. Отвътре се чу стон.
Рейчъл влезе с рамото напред, готова да стреля.
Личеше, че стаята е била малка трапезария. Сега беше кланица. Един свещеник лежеше по очи в локва кръв на пода, тилът му бе превърнат в каша от мозък, раздробена кост и коса. Друг човек в черно расо лежеше проснат на една от масите, разпънат, крайниците му бяха стегнати към краката на масата. Беше по-възрастен. Расото му беше смъкнато до кръста. Гърдите му представляваха кървава локва. И двете му уши бяха отрязани. Усещаше се и миризма на обгорена плът.
Бяха го изтезавали.
До смърт.
Треперлив стон се чу отляво. На пода, с вързани ръце и крака, лежеше млад мъж, само по боксерки, устата му бе запушена. Едното му око беше подуто и насинено, кръв течеше и от двете му ноздри. Вече беше ясно откъде се е взело расото на фалшивия свещеник.
Вигор заобиколи масата. Щом го видя, полуголият мъж започна да се мята, очите му се изцъклиха, около парцала в устата му изби пяна.
Рейчъл остана назад.
— Всичко е наред — опита се да го успокои Вигор.
Младежът видя якичката му и спря да се мята, само се тресеше от истерични хлипове. Вигор измъкна парцала от устата му и младежът тръсна глава и плю. Сълзи се застинаха по бузите му.
— Molti… grazie — промълви той едва-едва. Вигор сряза найлоновите въжета.
През това време Рейчъл заключи вратата на трапезарията и за всеки случай я залости с един стол, като подпря облегалката му в бравата. Прозорци нямаше, само още една врата към вътрешността на Ректорията. Като държеше пистолета си насочен натам, тя отиде до телефона на отсрещната стена.