Нямаше сигнал. Бяха срязали кабелите.
Рейчъл извади мобилния телефон на Грей и набра 112, универсалния номер за спешна помощ на Европейския съюз. След като се свърза, обясни, че е лейтенант от карабинерите, макар да не спомена името си, и поиска незабавна медицинска, полицейска и военна помощ.
После пусна телефона в джоба си.
Нямаше какво друго да направи при численото превъзходство на врага.
Само това — за себе си и за другите.
12:45
Към скривалището на Грей се приближиха стъпки. Той стоеше съвсем неподвижно, не дишаше дори. Стъпките спряха наблизо. Той наостри уши.
Мъжки глас. Познат глас, гневен. Водачът на монасите.
— Градските власти са уведомени.
Отговор не последва, макар Грей да беше сигурен, че е чул стъпки на двама души.
— Сейчан? — каза мъжът. — Чу ли ме?
Отвърна му отегчен глас. И той му беше познат. Лейди Дракон. Сега вече си имаше и име. „Сейчан“.
— Сигурно са излезли през някой прозорец, Раул — каза тя, като му върна услугата и го нарече по име. — Сигма си разбира от работата. Предупредих те. Имаме вече костите. По-добре да се разкараме, преди Сигма да се е върнала с подкрепления. Полицията сигурно вече е тръгнала насам. — Но онази кучка…
— Можеш да си уредиш сметките с нея по-късно.
Стъпките се отдалечиха. Ако се съдеше по звука, по-тежкият от двамата като че ли накуцваше. Думите на Лейди Дракон прозвучаха отново в главата му.
„Можеш да си уредиш сметките с нея по-късно“.
Означаваше ли това, че Рейчъл е избягала?
Изненада се колко голямо е облекчението му.
Някаква врата се затръшна в другия край на църквата. Грей наостри слух, докато звукът заглъхваше. Не чу повече стъпки, нито тропот на ботуши, нито гласове.
За всеки случай изчака още минута.
Църквата остана все така тиха и той сръчка Монк, който се беше свил в неудобна поза до него. Кат се беше сместила от другата страна на Монк. Обърнаха се под отвратителния съпровод на трошащи се сухи кости и протегнаха ръце нагоре. С общи усилия повдигнаха каменния капак на гробницата.
Светлина се плисна в импровизирания им бункер.
След като забеляза кървавото предупреждение на Лейди Дракон, Грей разбра, че са попаднали в капан. Всички изходи със сигурност се наблюдаваха. Рейчъл и вуйчо й вече бяха влезли в ризницата и с нищо не можеше да им помогне.
Затова поведе останалите към съседния параклис и масивната мраморна гробница там. Бяха преместили тежкия й капак, колкото да се вмъкнат вътре, после го бяха избутали на мястото му миг преди вратите в църквата да се отворят едновременно.
Сега, след края на претърсването, Монк се измъкна навън с пушката си в ръка и разкърши тяло с отвратено сумтене. Костен прах се вдигна на облачета от дрехите му.
— Предлагам това повече да не го правим.
Грей държеше пистолета си в готовност.
Погледът му попадна върху някакъв предмет на пода, само на няколко стъпки от скривалището им. Медна монета. Спокойно можеше и да не я види. Наведе се да я вземе. Китайски „фен“, тяхната стотинка.
— Какво е това? — попита Монк. Грей пъхна монетата в джоба си.
— Нищо. Да вървим.
Тръгна през кораба към ризницата, но хвърли поглед назад към криптата. Сейчан беше знаела.
12:48
Докато Вигор помагаше на свещеника да се изправи, Рейчъл стоеше на пост.
— Те… избиха всички — каза младият мъж. Ако не се подпираше на Вигор, сигурно щеше да се строполи обратно на пода. Гледаше навсякъде, само не и към окървавеното тяло на масата. Покри лицето си с една ръка и изхлипа. — Отец Белкаро…
— Какво стана? — попита Вигор.
— Появиха се преди час. Имаха разрешителни и папски печати, документи за самоличност. Само че отец Белкаро беше получил снимка по факса. — Очите на свещеника се разшириха. — Ваша снимка. От Ватикана. И веднага разбра, че го лъжат. Но онези чудовища вече се бяха намърдали тук. Телефонните линии бяха прекъснати. Бяхме заключени, отрязани от света. Искаха комбинацията за сейфа на отец Белкаро.
Мъжът обърна виновно гръб на окървавеното тяло.
— Измъчваха го. Той не каза нищо. Но те направиха и по-лоши неща от… много по-лоши. Принудиха ме да гледам.
Младият свещеник стисна вуйчо й за лакътя.