— Не можех да допусна това да продължи. И… и им казах.
— И те са взели костите от сейфа?
Свещеникът кимна.
— Тогава всичко е изгубено.
— Въпреки това те искаха да са сигурни — продължи свещеникът, сякаш оглушал. Хвърли поглед към изтерзаното тяло на масата — знаеше, че и нему е била отредена същата съдба. — После се появихте вие. Съблякоха ме и ми запушиха устата.
Рейчъл си представи фалшивия свещеник с расото на този млад мъж. Измамата, изглежда, бе имала за цел да примами нея и Кат в църквата.
Свещеникът се приближи до масата и покри с расото изтерзаното тяло, закри и лицето, сякаш да скрие собствения си срам. После бръкна в единия джоб на окървавеното расо и извади кутия цигари. Изглежда, възрастният свещеник не се беше отърсил от всичките си пороци… както и младият му колега.
С треперещи пръсти свещеникът отвори капачето и изтръска съдържанието. Шест цигари… и счупено парче тебешир. Хвърли цигарите и подаде на Вигор парчето с цвят на охра.
Вигор го взе.
Не беше тебешир. Беше кост.
— Отец Белкаро не искаше да се раздели с всичките свещени реликви — обясни младият свещеник. — Боеше се, че нещо може да им се случи. Затова отдели това парченце. За Църквата.
Рейчъл се зачуди доколко тази постъпка е била мотивирана от безкористното желание да се опазят реликвите и доколко от горделивост и от спомена за последния път, когато костите са били откраднати от Милано. Откарани в Кьолн. Славата си тази базилика дължеше най-вече на костите. Но във всеки случай отец Белкаро беше умрял като мъченик. Изтезавали го бяха, а той бе криел свещената реликва в джоба на дрехата си.
Силен гърмеж ги стресна.
Свещеникът се хвърли на пода.
Но Рейчъл позна звука на оръжието.
— Пушкалото на Монк… — каза тя и очите й се разшириха с надежда.
14:04
Грей протегна ръка през димящата дупка във вратата на ризницата.
Монк метна пушката си на рамо.
— Май наистина задлъжнях на католическата църква с едномесечна заплата за дърводелски услуги.
Грей отвори. След гръмовния изстрел от пушкалото на Монк вече нямаше нужда да пазят тишина.
— Рейчъл! Вигор! — извика той.
Шум като от провлечени стъпки прозвуча в дъното на коридора. Отвори се врата и Рейчъл се подаде, с пистолет в ръка.
— Насам!
Вигор изведе в коридора някакъв полугол мъж. Мъжът изглеждаше блед и измъчен, но сякаш почерпи сила от присъствието им.
Или пък от звука на приближаващи се сирени.
— Отец Юстин Менели — представи го Вигор. После бързо обясни какво е станало.
— Значи все пак имаме една кост? — невярващо каза Грей.
— Предлагам да отнесем реликвата в Рим по най-бързия начин — каза Вигор. — Противниците ни не знаят, че е у нас, и ми се иска да се озовем зад стените на Ватикана, преди да са разбрали.
Рейчъл кимна.
— Отец Менели ще уведоми властите за случилото се тук. С изключение на подробностите около нашето присъствие, както и за реликвата, която е у нас.
— Има бърз влак за Рим, който потегля след десет минути — каза Вигор и си погледна часовника. — В шест ще сме в столицата.
Грей кимна. Колкото по-бързо и прикрито действаха, толкова по-добре.
— Да тръгваме.
Отец Менели им показа страничен изход недалеч от мястото, където бяха паркирали. Както обикновено, зад волана седна Рейчъл. Потеглиха сред воя на стичащи се сирени.
Грей се облегна назад и опипа китайската монета в джоба си. Усещаше, че пропуска нещо.
Нещо важно.
Но какво?
15:39
Рейчъл излезе от тоалетната и тръгна към купето първа класа на бързия влак ETR 500. Кат я придружаваше. Решили бяха никой да не се отделя самостоятелно от групата, дори за малко.
След преживените в Милано ужаси Рейчъл беше почувствала силна нужда да остане макар и за малко насаме. Цяла минута просто се взираше в отражението си в огледалото, разкъсвана от ярост и напиращи сълзи. Нито една от двете емоции не надделя, затова тя просто си изми лицето.
Само това можеше да направи.
Но въпреки всичко й стана по-добре след това символично пречистване.
Вървеше по коридора и почти не усещаше вибрациите под краката си. Elettro Treno Rapido, бързият електрически влак, беше най-новият и най-бърз влак в Италия, свързващ Милано с Неапол. Пътуваше с невероятните триста километра в час.