Графиката върху екрана изчезна, заменена от новите данни.
Изглеждаше същата.
— Няма промяна — каза Рейчъл.
Свъсил вежди, Грей повтори експеримента, като дори извади епруветката и я разклати. Резултатът остана същият. Права линия.
— Продължава да го отчита като дестилирана вода — каза Кат.
— Не би трябвало — каза Монк. — Дори старият влъхва да е страдал от остеопороза, калцият в костта трябваше да даде висок пик. Да не говорим за въглерода и другите елементи.
Грей кимна и попита:
— Кат, имаш ли цианиден разтвор?
Тя взе раницата си, отвори я и извади малко шишенце.
Грей натопи в шишенцето клечка с памучен връх, после хвана костта с два пръста. Натри напоеното памуче в костта, обилно и с натиск, все едно лъскаше сребърна лъжица.
Само дето това не беше сребро.
На мястото на натривката кафеникаво-жълтеникавата кост придоби наситен златист цвят.
Грей вдигна очи и ги изгледа поред.
— Това не е кост.
Рейчъл не успя да скрие смайването си.
— Това е злато!
17:12
Половината пътуване Грей посвети на опити да опровергае твърдението на Рейчъл. Не само злато имаше в тези кости. Освен това не беше тежкото метално злато, а пак онова странно златно стъкло. Опита се да стигне отзад напред до точния състав.
Размишляваше усилено и върху друг проблем. Милано.
Анализираше отново и отново случилото се в базиликата, Беше вкарал екипа си в капан. Снощната засада в Кьолн можеше да си прости. Бяха ги хванали със смъкнати гащи. Никой не би могъл да предположи, че катедралата в Кьолн ще бъде подложена на такава безмилостна атака.
Но провалът им в Милано не можеше да се извини толкова лесно. Бяха влезли в базиликата подготвени и въпреки това едва не бяха изгубили всичко, включително и живота си.
Така че къде беше грешката?
Грей знаеше отговора. Той беше виновният. Изобщо не трябваше да спират при езерото Комо. Не трябваше да слуша Кат с нейните приказки за предпазливост — бяха изгубили прекалено много време да оглеждат базиликата отдалеч, бяха разкрили присъствието си и бяха дали възможност на Двора да ги забележи и да заложи капана си.
Не можеше да вини Кат. Предпазливостта беше неразривна част от работата на разузнаването. Работата на терен обаче изискваше бързи и решителни действия, а не колебание.
Особено от страна на водещия мисията.
До този момент Грей беше действал като по учебник — залагаше на крайната предпазливост, така, както се очакваше от него. И може би точно там му беше грешката. Колебанието и съмненията не бяха семейни черти на фамилия Пиърс. Нито на бащата, нито на сина. Но къде минаваше границата между предпазливостта и неоправдания риск? Беше ли му по силите изобщо да постигне равновесие между тези две крайности?
Успехът на мисията — а вероятно и животът им — щеше да зависи от това.
Грей изсумтя. Беше му излязъл мехур на палеца, а купето вонеше на метилов алкохол.
— Не е чисто злато — обяви той заключението си. Другите го погледнаха. Двама работеха, двама дремеха.
— Фалшивата кост е смес от елементи от платиновата група — обясни Грей. — Който и да го е направил, е смесил амалгама от различни преходни метали в прахообразна форма и после ги е стопил до стъкло. При охлаждането са излели стъклото в калъп и са обработили повърхността така, че да прилича на кост.
Грей се зае да прибира уредите си.
— В химическия състав преобладава златото, но има също голям процент платина и по-малки количества иридий, дори осмий и паладий.
— Истински мишмаш — каза с прозявка Монк.
— Мишмаш обаче, чиято точна рецепта може завинаги да си остане тайна — каза Грей, свъсил вежди към парчето кост. Три четвърти беше оставил недокоснати, а последната беше принесъл в жертва на експериментите си. — При упоритата липса на реактивност в м-състояние, дълбоко се съмнявам, че и най-модерните уреди за анализ ще ни дадат точното съотношение на металите. Дори и тестването променя съотношението в пробата.
— Като Хайзенберговия принцип на несигурността — каза Кат, беше вдигнала крака на отсрещната седалка, лаптопът бе в скута й. Пишеше по клавиатурата, но това явно ней пречеше и да говори. — Дори самият акт на наблюдение променя реалността на наблюдавания обект.