Грей се намръщи. Той, разбира се, беше изучавал свръхироводимостта в научния курс към Сигма. Мнозина водещи физици вярваха, че именно тя ще доведе до следващия голям пробив в глобалните технологии с приложения буквално навсякъде. Покрай другата си специалност пък — биологията — се беше запознал с модерните теории за мисленето, паметта и органичния мозък. Но какво общо имаха всички тези неща с бялото злато?
Кат се наведе над лаптопа си и извика друга статия.
— Ето. Направих проучване на металите от платиновата група и приложението им. И намерих една статия за свински и телешки мозъци. Анализ на металното съдържание на мозъците на бозайници показва, че четири до пет процента от сухата маса е родий и иридий. — Тя кимна към пробата пред Грей. — Родий и иридий в моноатомно състояние.
— И смяташ, че тези елементи в м-състояние може да са източникът на мозъчната свръхпроводимост? Неговата комуникационна пътна мрежа? И че фараоните са поумнявали чрез консумация на тези прахчета?
Кат сви рамене.
— Трудно е да се каже. Изучаването на свръхпроводимостта е нещо съвсем ново.
— Само дето египтяните са знаели за него — изсумтя Грей.
— Не — възрази Вигор. — Но може да са открили въздействието му случайно или на принципа на пробата и грешката. Във всеки случай интересът и експериментирането с тези бели прахчета е налице в цялата човешка история, преминава от една цивилизация към следващата и набира сили.
— Колко напред можете да го проследите?
— Чак до това. — Вигор кимна към артефакта пред Грей.
— Наистина? — Вигор пак кимна, приел предизвикателството.
— Както казах, започнало е в Египет. Този бял прах е бил известен под много имена. Споменах вече за „белия хляб“, но също „бялата храна“и „мфкзт“. Но най-старото му име може да се намери в египетската „Книга на мъртвите“. Веществото е назовано стотици пъти заедно с удивителните му свойства. Наречено е просто „що е то“.
Грей си спомни как монсеньорът се беше сепнал точно при тези три думи, когато превърнаха прахта в стъкло.
— Само че на еврейски — продължи Вигор — „що е то“ се превежда като „Ма На“.
— Манна — пророни Кат. Вигор кимна.
— Свещеният хляб на израилтяните. Според Стария завет той паднал от небето да нахрани умиращите от глад хора, които бягали от Египет, предвождани от Мойсей. — Монсеньорът им даде време да осмислят казаното и извика нови файлове. — Докато бил в Египет, Мойсей показал такава мъдрост и умения, че мнозина го смятали за потенциалния наследник на египетския трон. Такава висока оценка със сигурност му е осигурила достъп до най-високите нива на египетския мистицизъм.
— И вие твърдите, че Мойсей е откраднал тайната как се приготвя този прах? Египетския бял хляб?
— В Библията се явява под много имена. Манна. Свещен хляб. Умен хляб. Хляб на предложението. Толкова бил ценен, че го държали в кивота заедно с плочите с Десетте божи заповеди. Всичко това прибрано в златна кутия.
Грей не пропусна многозначително повдигнатата вежда на Вигор, която сякаш подчертаваше паралела с костите на влъхвите и тяхната златна мощехранителница.
— Не ми звучи много убедително — измърмори той. — А и съвпадението със звученето на „манна“ може да е чиста случайност.
— Кога за последен път сте чели Библията?
Грей не си направи труда да отговори.
— Много неща са озадачавали историците и теолозите във връзка с тази тайнствена манна. Библията разказва как Мойсей подпалил златното теле. Но вместо да се разтопи, златото се превърнало в прах… с който Мойсей нахранил израилтя-ните.
Грей свъси вежди. Също като с белия хляб на фараоните.
— И друго — към кого се обръща Мойсей с молба да направи този Свещен хляб, тази манна небесна? Според Библията не се е обърнал към пекар. А към Веселиил.
Грей чакаше обяснение. Не беше на „ти“с библейските имена.
— Веселиил бил израилтянският златар. Същият, който направил кивота. Защо ще караш един златар да ти изпече хляб, освен ако хлябът не е бил хляб, а нещо друго?
Грей се намръщи. Възможно ли беше да е вярно?