— Има и текстове от еврейската Кабала, които изрично споменават бял прах от злато и го обявяват за вълшебен, но магията му е такава, че може да се използва и за добро, и за зло.
— И какво е станало с това познание? — попита Грей.
— Според повечето еврейски източници то било изгубено, когато Соломоновият храм бил унищожен от Навуходоносор през шести век преди Христа.
— И къде е отишло след това?
— Следващите намеци откриваме две столетия по-късно, във връзка с друга известна историческа личност, която също прекарала голяма част от живота си във Вавилон в компанията на учени и мистици. — Вигор направи драматична пауза. — Александър Велики.
Грей изправи гръб.
— Македонският цар?
— Александър завладял Египет през 332 — ра преди Христа, както и голяма част от света. През целия си живот силно се интересувал от езотеричното познание. Често изпращал на Аристотел научни дарове от целия свят, навсякъде, където го отвеждали походите му. Събрал и колекция от хелиополски свитъци, посветени на староегипетското тайно знание и магия. Неговият наследник Птолемей I ги събрал в Александрийската библиотека след смъртта му. Но в един александрийски текст се разказва за предмет, наречен Райекия камък. Твърдяло се, че притежава магически свойства, В твърдо състояние можел да надвиши собственото си тегло в злато, но когато го стриели на прах, тежал по-малко от перце и можел да се носи във въздуха.
— Левитация — прекъсна го Кат. Грей се обърна към нея.
— Това свойство на свръхпроводимите материали е добре документирано. Свръхпроводниците се носят във въздуха, ако бъдат поставени в силно магнитно поле. Дори тези прахчета в м-състояние показват свръхпроводима левитация. През 1984 — та лабораторни тестове в Аризона и Тексас са показали, че бързото охлаждане на моноатомен прах може да повиши регистрираното им тегло четири пъти. Ако ги затоплели отново обаче, теглото им изчезвало до под нулата.
— Какво искаш да кажеш — под нулата?
— Лабораторният съд тежал повече, когато веществото не било в него. Сякаш самият съд левитирал.
— Преоткритият райски камък — обяви Вигор.
Грей започна да долавя истината. Тайно познание, предадено през поколенията.
— И къде ни води следата?
— Към времето на Христос — отговори Вигор. — В Новия завет също има намеци за тайнствено злато. Откровение, глава втора: „на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна, и ще му дам бяло камъче“. Пак в Откровение се описват къщите в Нови Йерусалим — градът беше от „чисто злато и подобен на чисто стъкло“.
Грей си спомни, че Вигор беше цитирал под нос същия стих, когато локвичката стопено стъкло се беше втвърдила на пода на катедралата в Кьолн.
— Кажете ми — продължи Вигор, — да сте виждали злато, което да прилича на стъкло? Звучи безсмислено, освен ако не включим възможността за злато в м-състояние… това „най-чисто от всяко злато“, описано в Библията.
Вигор посочи масата.
— Което ни връща към библейските влъхви. И към една история, разказана от Марко Поло след пребиваването му в Персия. Той разказва историята за влъхвите, които получили дар от детето Христос, и това навярно е алегория, но според мен е важно. Христос дал на влъхвите обикновен бял камък, без блясък, така нареченият Свещен камък. Според историята камъкът символизирал призив към влъхвите да останат непоколебими във вярата си. Докато пътували обратно към дома, камъкът избухнал в пламъци, които не можели да се угасят, вечен пламък, който често символизира просветление от по-висша степен.
Вигор, изглежда, забеляза объркването на Грей и продължи:
— В Месопотамия, където е възникнала тази легенда, терминът „висш огнен камък“ звучи не как да е, а „шеманна“. А в съкратения си вариант, само „огнен камък“… „манна“.
Вигор се облегна назад и скръсти ръце. Грей бавно кимна.
— Значи описахме пълен кръг. Обратно при манната и библейските влъхви.
— Обратно към времето, когато са били изработени костите — каза Вигор и кимна към масата.
— И това ли е краят на историята? — попита Грей. Вигор поклати глава.
— Иска ми се да се поровя още малко в историческите справки, но мисля, че историята не свършва тук. Мисля, че описаното досега от мен не са изолирани преоткривания на тайнствения прах, а непрекъсната верига от изследвания, извършвани от тайно алхимистко общество, което е усъвършенствало процеса през вековете. Мисля, че официалната научна общност едва сега започва да го преоткрива.