Грей се обърна към Кат, която отговаряше за научните им проучвания в Мрежата.
— Монсеньорът е прав. В момента се правят невероятни открития, свързани със свръхпроводимостта на м-състоянието. От левитацията до възможността за преминаване от едно измерение в друго. Както и по-практически приложения, разбира се. Обикновената платина и въглеродната платина вече се използват за лечение на рак на тестикулите и яйчни-ците. Предполагам, че Монк, с познанията му по съдебна медицина, може да каже повече подробности. Но има и още по-интересни открития, направени през последните няколко години.
Грей й даде знак да продължи.
— От „Бристол-Майерс“ съобщават за успехи в корекцията на ракови клетки след третиране с моноатомен рутений. Също с платина и иридий според „Платинум Метал Ривю“. Тези атоми на практика карат ДНК-то да се самокоригира и да възстанови оригиналния си вид без лекарства или лъчетерапия. Доказано е, че иридият стимулира епифизната жлеза и, изглежда, отстрелва „боклучавата ДНК“, което вероятно води до по-голяма продължителност на живота и отпушването на амортизирани от стареенето информационни магистрали в мозъка.
Кат се наведе напред.
— Ето една статия от август 2004 — та. Университетът „Пардю“ докладва за успехи при унищожаването на вируси чрез родий — със светлина, чийто източник е вътре в тялото. Дори и вирусът „Западен Нил“.
— Със светлина? — попита Вигор, присвил очи. Грей го погледна, забелязал внезапния му интерес. Кат кимна.
— Има много статии за тези атоми в м-състояние и светлината. От превръщането на ДНК в свръхпроводими снопове до междуклетъчна комуникация посредством светлинни вълни и опити с енергиите на нулевото поле.
Рейчъл най-после се включи в разговора. Очите й още бяха затворени. През цялото време ги беше слушала.
— Да се чуди човек.
— Какво? — обърна се към нея Грей.
Тя бавно отвори очи. Бяха съвсем ясни.
— Ами, ето че учените говорят за повишаване на вниманието, за левитация, трансмутация, чудотворни лечения, забавяне на стареенето. Звучи като списък с чудеса, описани в Библията. Това ме кара да се питам защо толкова много чудеса са се случвали тогава, но не и сега. През последните няколко века се чувстваме късметлии, ако видим образа на Светата Дева върху мексиканска царевична питка. И изведнъж науката започва да преоткрива тези по-големи чудеса. И в голямата си част те са свързани с бял прах, познат много по-добре в миналото, отколкото днес. Възможно ли е едно толкова тайно познание да е било източникът на епидемията от чудеса в библейско време?
Грей се замисли над думите й. Погледите им се срещнаха.
— И ако тези древни магове са знаели повече, отколкото ние знаем днес — подхвана той, — какво е направило с това познание онова незнайно братство от мъдреци и до каква степен са го усъвършенствали?
Рейчъл продължи:
— Може би точно това търси Драконовият двор! Може би са намерили някаква податка, нещо, свързано с костите, което би могло да ги отведе до пречистения краен продукт, какъвто и да е той. До последното откритие на маговете.
— И някъде по пътя Дворът е научил онзи смъртоносен номер, който използваха в Кьолн, научили са се как да използват праха, за да убиват. — Спомни си думите на мон-сеньора за еврейската Кабала — че белият прах можел да се използва и за добро, и за зло.
Лицето на Рейчъл се стегна.
— Ако успеят да се доберат до още по-голяма сила, ако открият достъп до най-голямата тайна на тези мъдреци от древността, биха могли да променят света изцяло, да го пресътворят според собствените си болни представи.
Грей плъзна поглед по другите. Кат изглеждаше замислена, сякаш пресмяташе нещо. Вигор беше потънал в собствените си мисли, но внезапното мълчание не му убягна.
Погледът му се вдигна към тях.
Грей се обърна към него.
— Вие какво мислите?
— Мисля, че трябва да ги спрем. Но за да го направим, трябва да потърсим отпратки, улики към древните алхимици. А това означава да тръгнем по стъпките на Драконовия двор.
Грей поклати глава. Вече беше стигнал до заключението, че действат твърде предпазливо, твърде боязливо.
— Повече няма да ги следвам. Трябва да ги задминем. Нека те ни дишат малко прахта — за разнообразие.
— Но откъде да започнем? — попита Рейчъл.