Вигор възкликна изненадано.
— И Драконовият двор е тръгнал да търси костите — каза Рейчъл.
— Според мен Драконовият двор вече е знаел, че костите не са кости — каза Грей. — Те са душели по тази следа векове. Трябва да са знаели. Вижте какво стана в катедралата.
По някакъв начин са използвали прахообразното бяло злато, за да убият. Много по-напред са от нас.
— И се стремят към още по-голяма сила — каза Рейчъл. — Към последната тайна на влъхвите.
Вигор присви съсредоточено очи.
— И ако си прав — за преместването на костите от Италия в Германия, — може би това преместване не е обикновено плячкосване, както ни учи историята, а е било направено с цел. Да се опази амалгамата.
Грей кимна.
— И Драконовият двор ги е оставил на съхранение в Кьолн… където са им били под око. Знаели са, че костите са важни, но не и какво да правят с тях.
— Досега — обади се Монк от поста си при входа.
— В крайна сметка обаче — продължи Грей — към какво сочат всички тези улики? Засега само към реликви в църква. Но не казват какво да се прави с тях, за какво се използват.
— Забравяме нещо — каза Кат. Беше мълчала през цялото време, разглеждаше съсредоточено фреската. — В текста се казва, че рибата „в изгубения цар се вглежда“. Не царе, в множествено число, а цар. Тук има трима царе. Мисля, че пропускаме друго ниво на значение или символизъм. — Обърна се към другите. — За какъв „изгубен цар“ се намеква в откъса?
Грей безпомощно затърси отговор. Гатанките сякаш нямаха край.
Вигор беше опрял брадичка на ръката си и мислеше усилено.
— Има една фреска в съседна катакомба. Катакомбата на Доматила. На нея царете не са трима, а четирима. Защото в библията никъде не се посочва изрично броят на влъхвите, а раннохристиянските художници също не са били единодушни по този въпрос. Изгубеният цар може да е друг влъхва, който го няма тук.
— Четвърти влъхва? — попита Грей.
— Фигура, символизираща изгубеното познание на алхимиците. — Вигор кимна и вдигна глава. — Във втория стих се намеква, че костите на влъхвите могат да бъдат използвани, за да се намери този четвърти влъхва. Който и да е той. Рейчъл поклати глава.
— Не забравяйте, че тази улика е погребана в крипта. Бас ловя, че не четвъртия влъхва трябва да намерим, а гробницата му. Едните кости намират другите. Които навярно крият нов скрит запас от амалгама.
— Или нещо още по-велико. Което със сигурност би заинтересувало Драконовия двор.
— Но как могат костите на влъхвите да помогнат да се намери тази изгубена гробница? — попита Монк.
Грей тръгна обратно към криптата на Лучина.
— Отговорът трябва да се крие в третия стих.
14:22 източно време
Вашингтон
На вратата се почука и Пейнтър Кроу се стресна. Беше заспал на стола си, с наведена назад облегалка. Проклети ергономични мебели…
Изкашля се да прогони съня от гърлото си.
— Влез.
Беше Логан Грегъри. Косата му беше влажна, беше си сменил ризата и сакото. Изглеждаше така, сякаш току-що е дошъл на работа, а не стои тук денонощно.
Логан, изглежда, забеляза погледа на шефа и прокара ръка по колосаната си риза.
— Слязох в гимнастическия салон да се пораздвижа. Държа си резервен комплект дрехи в шкафчето.
Пейнтър нямаше какво да отговори на това. Младост. Лично той едва ли беше в състояние да стане от стола си, какво остава да се „пораздвижи“в салона. От друга страна, Логан беше само с пет години по-млад от него. Пейнтър си даваше сметка, че не толкова възрастта, колкото стресът му изпива силите.
— Сър — продължи Логан, — получих съобщение от генерал Ренде, нашата свързка с карабинерската служба в Рим. Командир Пиърс и другите отново са изчезнали. Пейнтър се наведе напред.
— Още едно нападение ли? Вече трябваше да се пристигнали във Ватикана.
— Не, сър. След като говорихте с тях, те са отменили поръчания карабинерски ескорт и са тръгнали сами. Генерал Ренде иска да знае какво сте им казали. Неговият оперативен агент, лейтенант Рейчъл Верона, го е информирала, че сте им свели разузнавателна информация. Генералът не е доволен, че е оставен на тъмно.