— И ти какво му каза? Логан вдигна вежди.
— Нищо, сър. Такава е официалната политика на Сигма, нали така? Не знаем нищо.
Пейнтър се усмихна. Понякога наистина си мислеше, че не знаят нищо.
— Ами капитан Пиърс, сър? Какво ще правим? Дали да не обявим тревога?
Пейнтър си спомни съвета на Шон Макнайт. Доверявай се на агентите си.
— Ще го чакаме да се обади. Няма данни за нечиста игра. Ще му дадем възможност да действа по свое усмотрение.
Логан, изглежда, не остана доволен от този отговор.
— Тогава какво ще наредите да направя?
— Предлагам да си починеш малко, Логан. Подозирам, че когато Пиърс се развихри, няма да ни остане време за сън.
— Слушам, сър. — Той тръгна към вратата.
Пейнтър се отпусна в стола си и покри очи с ръка. По дяволите, този стол наистина беше удобен. Унесе се, но нещо не му даваше мира и гонеше съня от очите му. Нещо го глождеше. Нещо, което беше казал Грей. Нещо, че не бива да се предоверяват на Сигма. Нещо за изтичане на информация.
Възможно ли беше?
Имаше само още един човек освен самия него, който знаеше всичко за операцията. Дори Шон Макнайт не знаеше всичко. Той бавно отвори очи.
Не беше възможно.
20:22 (местно време)
Рим, Италия
В криптата на Лучина Грей застана пред втората фреска с рибата. Трябваше да разгадаят тази трета загадка. Монк зададе добър въпрос:
— Защо Драконовият двор просто не е взривил катакомбата? Защо са я оставили, та и други да тръгнат по следите на бялото злато?
Рейчъл застана до него.
— Щом допълненото копие на „Книга на мъртвите“е у тях, от какво има да се страхуват? Ако Сейчан не беше откраднала текста с гатанките, никой не би се сетил да търси тук.
— Може пък Дворът да не е бил толкова сигурен в интерпретацията си — добави Кат. — Може би са искали тази история в камък да си остане непокътната, докато не стигнат до верния превод.
Грей претегли казаното и го изпълни усещането, че времето го притиска жестоко. Обърна се към фреската.
— Да видим тогава какво са открили. В третия стих се говори за рибата, която чака вода. Също като при първата, мисля, че трябва да проследим посоката на погледай.
Грей посочи друга галерия. Втората риба сочеше натам. Но Вигор продължи да разглежда двете риби, гледаше ту едната, ту другата.
— Близнаци — измърмори той. — Какво?
Вигор посочи двете риби.
— Който и да е създал тази игра на гатанки, я е натъпкал със символи, пласт върху пласт. Като избора на тези две риби например. Почти еднакви на вид. Това, че нарича втората риба „близнак“, не може да е без значение.
— Не виждам връзката — каза Грей.
— Защото не знаеш гръцки. Грей се намръщи.
Изненадващо, Монк даде своя принос — доказа, че гръцкият му произход се простира и отвъд предпочитанията му към узото и странните танци.
— Близнак на гръцки е „дидимус“.
— Браво — каза Вигор. — А на еврейски близнак е „Тома“. Също като в Дидимус Тома. Един от дванадесетте апостоли.
Грей си спомни разговора си с монсеньора при езерото Комо.
— Тома е бил апостолът в конфликт с Йоан.
— И онзи, който е покръстил влъхвите — напомни му Вигор. — Тома олицетворява гностичните вярвания. Мисля, че използването на думата „близнак“ тук е един вид поклон пред евангелието на Тома. Това ме навежда на мисълта дали тези алхимици не са били от християните на Тома… богомолци, които са се вписвали донякъде в официалната политика на Рим, но тайно са поддържали гностичните си ритуали. Винаги се е шушукало за наличието на такава църква в Църквата. Църквата на Тома, паралелна и вътрешна за каноничната Църква. Това може би е доказателството.
Грей долови растящото вълнение в гласа му.
— Може би това общество от алхимици, което е имало своите корени във времената на Мойсей и Египет, се е сляло с католическата църква. Продължило е съществуванието си, като е носело кръст и е превило коляно пред Църквата, откривайки обща основа с онези, които са почитали тайното евангелие на Тома.
— Скрили са се на очевидно място — каза Монк. Вигор кимна.
Грей се замисли за логиката в тази последователност. Може би си струваше да я разработят, но в момента ги чакаше друга загадка. Той посочи към галерията.