— Който и да ни е оставил тези гатанки, ни е оставил и трето предизвикателство.
„Близнакът чака за вода…“ Грей ги поведе по новата галерия. Оглеждаше се за фреска с вода. Мина покрай различни библейски сцени, но на нито една не беше изобразена вода. Имаше една рисунка на семейство около трапеза, но те като че ли пиеха вино. До нея имаше една фреска с четири мъжки фигури, вдигнали ръце към небето. Нито един от тях не държеше съд с вода.
Вигор извика зад него и той се обърна.
Другите се бяха скупчили пред една ниша. Той се върна при тях. Тази ниша вече я беше огледал. Фреската показваше мъж в роба, който удря с пръчка по камък. Нито капка вода нямаше тук.
— Това е изображение на Мойсей в пустинята — каза Вигор. Грей изчака по-подробно обяснение.
— Според Библията той ударил скала в пустинята и от нея бликнал извор с прясна вода, който утолил жаждата на бегълците израилтяни.
— Също като нашата риба — каза Монк.
— Това трябва да е фреската, за която се говори в стиха — каза Вигор. — Спомнете си, че Мойсей е знаел за манната и чудотворния бял прах. Нормално е да го уважат.
— И какво ни казва тази люпеща се рисунка? — попита Грей.
— „Близнакът чака за вода, но изгорен ще да е кост по кост върху олтара“ — цитира Вигор. — Изгорен кост по кост. Мислете отзад напред. Както ни препоръча Рейчъл. Какво е направил Драконовият двор в Кьолн? Богомолците в известен смисъл са били изгорени, защото какво друго е силният токов удар в мозъка, ако не изгаряне. И е било намесено бяло злато. И вероятно амалгамата в костите на влъхвите.
— Това ли е посланието? — попита неспокойно Рейчъл. — Да убиваш? Да оскверниш олтар, като онзи в Кьолн, да го омърсиш с кръв и убийство?
— Не — отговори Грей. — Драконовият двор възпламени костите и това, изглежда, не ги е довело до нищо ново, защото след това продължиха по същия път. Може би случилото се в Кьолн е било само пробен тест. Може би Драконовият двор не е бил напълно сигурен в интерпретацията на загадката, както предположи вуйчо ти. Във всеки случай те явно са знаели за част от способностите на белия прах. Със своето устройство доказаха, че могат да задействат и грубо да контролират енергията на тези свръхпроводници. Използваха я, за да убият. Но не смятам, че точно това й приложение са търсели алхимиците навремето.
Рейчъл все още изглеждаше като на тръни.
— Истинският отговор е тук — завърши Грей. — Щом Драконовият двор го е намерил, значи и ние можем.
— Да, но те са разполагали с месеци след кражбата на текста от музея в Кайро — каза Монк. — И знаят много повече за тези неща от нас.
Всички закимаха мрачно. Хроничното недоспиване си казваше думата — адреналинът изостряше сетивата, но взимаше своята дан. Гатанките изчерпваха малкото останали им резерви от проницателност и ги оставяха с тъпо чувство за поражение.
Ядосан на обземащата го слабост, Грей затвори очи. Прехвърли наум всичко, което беше научил. Амалгамата беше съставена от различни метали от платиновата група, чието точно съотношение не можеше да се определи дори и с най-съвременните лабораторни тестове. А след това била оформена като кости и прибрана за съхранение в катедрала.
Защо? Алхимиците наистина ли принадлежаха към тайна църква вътре в Католическата църква? Затова ли бяха успели да скрият костите в онова неспокойно време, ера на антипапи и ожесточени конфликти?
Каквото и да беше станало в миналото, Грей беше сигурен, че Драконовият двор е разгадал някак свойствата на амалгамата в м-състояние и ги е приложил в устройството си. Може би отравянето на нафората е било само начин да се изпробва обсегът на тази сила. Но какво е било първоначалното й, основно предназначение? Инструмент, оръжие?
Мислите му се давеха в неразгадаемия рецептурник с химикали, крит в продължение на векове, завещан на идните поколения като серия от податки към възможен склад с Древен вълшебен прах.
Неразгадаем рецептурник…
Тъкмо беше на път да се откаже, когато се сети за отговора, толкова внезапно, че болка прониза слепоочията му.
Не беше рецептурник.
— Това е ключ — изломоти той, сигурен, че е прав. Обърна се към другите. — Амалгамата е неразгадаем химически ключ, който не може да се уподоби. В неговата уникална химия се крие ключът към мястото, където се намира гробницата на четвъртия влъхва.
Вигор понечи да каже нещо, но Грей вдигна ръка да го спре.