— Драконовият двор знае как да възпламени тази сила, да задейства ключа. Но къде е ключалката? Не е в Кьолн. Там Драконовият двор се е провалил. Но сигурно имат и резервен вариант. Отговорът е тук. В тази фреска.
— Трябва да го разгадаем — продължи той, обърна се и посочи фреската. — Мойсей удря една скала. Олтарите обикновено са направени от камък. Означава ли нещо това? Трябва да идем в Синайската пустиня и да търсим скалата на Мойсей или какво?
— Не — каза Вигор и докосна нарисуваната скала. — Спомнете си пластовете символи в загадката. Това не е скалата на Мойсей, а камък. Фреската всъщност се казва „Мойсей-Петър удря камъка“.
Грей се намръщи.
— Защо две имена? Мойсей и Петър?
— Из цялата катакомба образът на свети Петър често е насложен върху дела на Мойсей. Това е начин да се изкаже почит към апостола.
Рейчъл се вгледа отблизо в нарисуваното лице.
— Ако това е камъкът на свети Петър…
— На гръцки „камък“e „petros“ — каза Вигор. — Точно затова апостолът Симон, син Ионин, бил наречен Петър, по-късно свети Петър. Според думите на Христос, „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си“.
Грей се опита да навърже всичко това.
— Да не би да казваш, че олтарът от гатанката е олтарът в базиликата „Св. Петър“?
Рейчъл изведнъж се намеси — Не. Разчитаме символизма отпред назад. В стиха е използвана думата „олтар“, но на рисунката е заменена с думата „камък“. Не олтар търсим, а камък.
— Супер — каза Монк. — Това определено стеснява параметрите на търсеното.
— Всъщност наистина ги стеснява — каза Рейчъл. — Вуйчо цитира най-важния библейски пасаж, който свързва свети Пегьр с камък. Петър е щял да бъде камъкът, върху който да се сьгради Църквата. Спомнете си къде сме в момента. В крипта. — Тя почука по камъка на фреската. — Камък под земята.
Изгледа ги поред с такова вълнение, че очите й направо светеха в тъмното.
— Върху какво е построена базиликата „Св. Петър“? Кой камък е заровен под основите на църквата?
Грей отговори с блеснали очи:
— Гробницата на свети Петър.
— Камъкът на Църквата — почти едновременно с него възкликна Вигор.
Грей подушваше истината. Костите бяха ключът. Гробницата беше ключалката. Рейчъл кимна.
— Там ще е следващата цел на Драконовия двор. Трябва незабавно да се свържем с кардинал Спера.
— О, не… — Вигор застина.
— Какво? — попита Грей.
— Тази вечер… по залез-слънце… — Вигор си погледна часовника, блед като платно. Обърна се и тръгна към изхода на криптата. — Трябва да побързаме.
Грей го последва, другите също.
— Какво?
— Заупокойна служба за трагедията в Кьолн. Месата ще започне по залез-слънце. Ще присъстват хиляди хора, включително и папата.
Грей изведнъж разбра какво е уплашило до такава степен свещеника. Представи си убитите в Кьолнската катедрала. Службата щеше да е в центъра на вниманието и никой нямаше дори да се сети за Скави — некропола под базиликата „Св. Петър“, където се намираше гробницата на апостола.
Камъкът на църквата.
Ако Драконовият двор възпламенеше костите там…
Представи си тълпите, наблъскани в църквата, множеството на площада отвън. О, Боже!
СКАВИ
25 юли, 20:55
9. Рим, Италия
Летният ден беше дълъг.
Когато излязоха от катакомбите, над Виа Апия едва започваше да се смрачава. Грей заслони очите си с ръка. След сумрака в катакомбите косите лъчи на залязващото слънце му се струваха ослепителни.
Джузепе задържа вратата да излязат, после я затвори и я заключи.
— Всичко наред ли е, монсеньор? — Старецът сигурно беше забелязал напрежението им.
Вигор кимна.
— Само трябва да се обадя на едно място.
Грей му подаде сателитния си телефон. Ватиканът трябваше да бъде лредупреден и да се вдигне тревога. Грей знаеше, че монсеньорът има най-добри шансове да се свърже с достатъчно високопоставен ватикански служител.
На една стъпка встрани от тях Рейчъл вече беше извадила мобилния телефон и набираше номера на своето управление.
Изпукване на изстрел спря всички. Куршумът се удари в камъните, с които беше настлан дворът.
Грей реагира моментално, наполовина изненадан, наполовина — не.