— Монк — каза Рейчъл, след като завъртя ключа и двигателят изрева.
— Какво?
— Може би ще е по-добре да си затвориш очите.
21:22
Спряха за кратко пред една редица улични телефони, после Рейчъл отново се включи в движението — по начин, който й спечели гневен клаксон от поредния засечен шофьор. Какъв му беше проблемът на този? Имаше цяла длан разстояние между нейната кола и фиата отзад. Предостатъчно място…
Предните фарове на мазератито пронизаха мрака. Нощта вече се беше спуснала. Редица автомобилни стопове се гънеше към центъра на града. Рейчъл заобикаляше и се промушваше между пречкащите й се коли. На моменти дори навлизаше в отсрещното платно. Срамота беше да не се възползваш от празните участъци там.
Откъм задната седалка се чу стон.
Тя натисна газта още по-силно.
Никой не се оплака гласно.
Направила беше опит да се свърже от уличния телефон с генерал Ренде, докато вуйчо й беше въртял на кардинал Спера. Нито един от двамата не успя. И генералът, и кардиналът бяха на службата, която вече беше започнала. Генерал Ренде лично ръководеше карабинерските сили, охраняващи площад „Св. Петър“. Кардинал Спера участваше в службата. Рейчъл и Вигор бяха оставили съобщения, тревогата беше вдигната. Но дали не бяха закъснели?
Всички бяха на заупокойната служба, само на крачка от мишената на Драконовия двор. Тълпите богомолци и зяпачи служеха като съвършеното прикритие.
— Още колко? — попита Грей от мястото до шофьора. Беше отворил раницата в скута си и работеше бързо. Рейчъл бе заета с шофирането и не й беше останало време да погледне какво прави.
Прелетяха покрай Траяновия форум, древноримския еквивалент на голям търговски център. Порутената полукръгла сграда се намираше на хълма Квиринал. Което означаваше…
— Още две мили — отговори Рейчъл.
— При толкова много хора никога няма да стигнем до предните входове — предупреди ги Вигор, беше се привел напред от задната седалка. — По-добре да си опитаме късмета при железопътния вход към Ватикана. Карай към Виа Аурелия покрай южната стена. Оттам е близо до гърба на базиликата. Ще минем през задния вход.
Рейчъл кимна. Движението вече се забавяше със струпването на автомобили към моста над река Тибър.
— Кажи ми нещо за изкопите под базиликата — каза Грей. — Има ли друг вход към тях?
— Не — каза Вигор. — Гробницата на свети Петър е самостоятелен артефакт. Точно под базиликата се намират Свещените пещери — до тях има пряк достъп от базиликата. Много от най-известните крипти и папски гробници се намират там. Но през 1939 — а работници подготвяли изкопа за гробницата на папа Пий XI и открили нов пласт под Пещерите, огромен некропол с древни мавзолеи, датиращи още от първи век. Нарекли го просто „Скави“, или „Изкопа“.
— Колко голям е районът? И какво представлява?
— Ходил ли си в подземния град в Сиатъл? — попита Вигор.
Грей го погледна през рамо.
— Бил съм на археологическа конференция там — обясни Вигор. — Под модерен Сиатъл лежи неговото минало, град на призраци от времето на Дивия запад, където можеш да видиш непокътнати магазинчета, улични лампи, дървени тротоари. Некрополът е нещо подобно, древноримско гробище, погребано под Пещерите. Разкопките на археолозите разкриха лабиринт от гробове, светилища и каменни улици.
Рейчъл най-после стигна до моста. Щом се озоваха на другия бряг, се отделиха от основния поток коли, заобиколиха и поеха в посока, отдалечаваща ги от площад „Свети Петър“. На юг.
След няколко остри завоя мазератито пое с висока скорост покрай надвисналите крепостни стени на Ватикана. Тук беше съвсем тъмно — почти нямаше улични лампи.
— Направо — каза Вигор и посочи. Железопътните релси пресичаха пътя по каменен мост.
Точно тук ватиканският железен път напускаше Светия престол и се включваше в железопътната система на Рим. Папите често пътуваха с влак — потегляха от собствената гара на Ватикана, вътре в стените на града-държава.
— Завоят преди моста — каза Вигор.
Тя едва не го пропусна в тъмното. Завъртя рязко волана, задницата поднесе и мазератито свърна от широкия път в настлана с калдъръм уличка, която се изкачваше стръмно. Гумите хвърляха чакъл, а двигателят ръмжеше гневно. Уличката свърши пред релсите.