— Натам! — Вигор посочи наляво.
Нямаше улица, само успоредна на релсите тясна ивица, обрасла с треволяк, бурени и камънаци. Рейчъл завъртя волана и пое по нея.
Смени скоростите и продължи по-бавно към арката в крепостната стена. Фаровете подскачаха нагоре-надолу. Стигнаха до стената и тя провря автомобила в тесния проход между дебелия зид и релсите.
Светлината от фаровете се плисна по тъмносин служебен бус, блокирал странично пътя. Двама швейцарски гвардейци в тъмносини униформи стояха на пост до буса. Пушките им бяха насочени към нарушителите.
Рейчъл наби спирачки, протегна ръка през прозореца, размаха карабинерската си карта и извика:
— Лейтенант Рейчъл Верона! С монсеньор Верона! Случаят е спешен!
Дадоха им знак да минат, но единият от гвардейците продължаваше да се цели в лицето на Рейчъл.
Вуйчо й побърза да покаже собствените си ватикански документи за самоличност.
— Трябва да намерим кардинал Спера.
Лъч на фенерче обходи вътрешността на колата — спираше се поред на останалите пътници. За щастие, оръжията им бяха прибрани и не се виждаха. Моментът не беше подходящ за въпроси.
— Аз гарантирам за тях — строго заяви Вигор. — Същото би ви казал и кардинал Спера.
Бусът се изтегли встрани и освободи пътя към територията на Ватикана.
Вигор подаде глава през прозореца.
— Предупредиха ли ви вече? За възможното нападение? Гвардеецът се ококори.
— Не, монсеньор.
Рейчъл погледна Грей. „O, не…“ Потвърждаваха се страховете им, че при цялата суматоха около заупокоината служба предупреждението ще се придвижи твърде бавно по командната верига. Църквата се славеше с бавните си реакции… към промените и спешните ситуации.
— Не пускайте никой друг да мине оттук — нареди Вигор. — Затворете достъпа.
Гвардеецът откликна на заповедния тон и кимна послушно. Вигор се облегна назад, посочи и каза:
— Завий по първата улица след гарата.
Не беше нужно да й се казва, че трябва да побърза. Стрелнаха се през малък паркинг пред старата двуетажна сграда на ватиканската гара и влетяха в първата пряка вдясно. Минаха покрай Мозаечното студио, единствената ватиканска индустрия, после между Трибуналния дворец и Палацо Сан Карло. Сградите тук се сгъстяваха, а куполът на „Св. Петър“ вече изпълваше гледката пред тях.
— Спри пред Приюта на Санта Марта — нареди Вигор.
Рейчъл паркира колата до бордюра. Ризницата на „Св. Петър“ се издигаше вляво от тях, свързана с исполинската базилика. Папският приют оставаше вдясно. Покрит тротоар свързваше ризницата с приюта. Рейчъл угаси двигателя. Оттук трябваше да продължат пеша.
Целта им — входът към Изкопа — беше от другата страна на ризницата.
Докато се измъкваха от колата, до слуха им достигна приглушено песнопение. Папският хор пееше „Аве Мария“. Месата беше започнала.
— След мен — каза Вигор.
Поведе ги през прохода към открития двор от другата страна. Районът беше необичайно безлюден. Цялото внимание на Ватикана се беше фокусирало навътре към сърцето на града, към базиликата и към папата. Рейчъл и преди беше виждала това. Големите служби, като тази специална заупокойна меса, можеха буквално да опразнят улиците на града-държава.
От другата страна на ризницата нисък мелодичен звук се присъедини към песнопението. Идваше от Арката на камбаните пред тях — тя извеждаше на площад „Св. Петър“. Звукът беше сбор от хиляди гласове, гласовете на хората, сбрали се на площада. През тясната порта на арката Рейчъл зърна морето от свещи.
— Насам — каза Вигор и извади връзка ключове. Отведе ги при една най-обикновена на вид врата в края на миниатюрния двор. — Оттук се слиза в Изкопа.
— Няма охрана — отбеляза Грей.
Единствената охрана бяха двама швейцарски гвардейци при Арката с камбаните. Бяха въоръжени с пушки и наблюдаваха зорко тълпата. Дори не погледнаха към новодошлите.
— Заключена е — каза Вигор. — Може би поне тук сме ги изпреварили.
— Не можем да разчитаме на това — предупреди го Грей. — Знаем, че имат свои хора във Ватикана. Сигурно имат и ключове.
— Малцина имат точно тези ключове. Като директор на папския археологически институт, на мен се полага един комплект. — Обърна се към Рейчъл и й подаде два други ключа. — Тези са за вратата долу… и за гробницата на свети Петър.