Рейчъл отказа да ги вземе.
— Какво?
— Ти познаваш Изкопа по-добре от всеки друг. Аз трябва да открия кардинал Спера. Папата трябва да бъде изведен на сигурно място и базиликата да бъде опразнена, без да се създаде паника. — Той вдигна ръка към свещеническата си якичка. — Аз най-бързо ще се добера до когото трябва.
Рейчъл кимна и взе ключовете. Само човек с поста и влиянието на вуйчо й можеше да стигне бързо при кардинала, особено по време на толкова важна меса. Сигурно затова още не бяха вдигнали тревога. Вечните процедурни спънки. Дори генерал Ренде нямаше правомощия на ватиканска територия.
Вигор изгледа остро Грей, преди да се обърне. Посланието не убягна на Рейчъл. „Грижи се за племенницата ми“.
Тя стисна ключовете. Поне не се опитваха да я отпратят. Вуйчо й разбираше мащаба на опасността. Животът на хиляди хора зависеше от успеха им.
Вигор тръгна към вратата на ризницата. Оттам най-бързо се стигаше до сърцето на базиликата.
Грей се обърна към хората си и ги накара да си включат радиостанциите, измъкна и една резервна за Рейчъл, прикрепи микрофона към гърлото й и й показа как и най-тихият й шепот се усилва от джаджата, така че другите да я чуят в слушалките си. Беше някак зловещо — толкова тих звук, а се чува толкова силно.
Тя се упражняваше, докато Монк се бореше с ключалката. Пътят към подземието тънеше в мрак.
— До вратата има ключ за осветлението — прошепна тя, изненадана колко силно се чува гласът й в слушалките.
— Няма да палим лампите — каза Грей.
Монк и Кат кимнаха и си сложиха специални очила. Грей подаде едни и на Рейчъл. Нощно виждане. Беше използвала такива очила по време на военното си обучение. Нахлузи ги на главата си. Светът изсветля в оттенъци на зелено и сребристо.
Грей тръгна напред. Рейчъл и Кат го последваха. Монк затвори тихо вратата зад тях. Беше тъмно, дори с очилата. Системата за нощно виждане все пак изискваше някаква светлина. Грей включи фенерче. Лъчът му проряза ярко сумрака. Грей го прикрепи под дулото на пистолета си.
Рейчъл вдигна очилата си, но пътят напред тънеше в пълен мрак. Фенерчето на Грей сигурно излъчваше ултравиолетова светлина, видима само през очилата.
Тя ги спусна отново пред очите си.
На това ниво неземната светлина осветяваше нещо като преддверие. Няколко макета и витрини с експонати украсяваха помещението, което беше част от туристическите обиколки. Единият макет беше на първата църква, построена от император Константин на същото това място. Другият беше на погребално светилище с формата на миниатюрен двуетажен храм. Точно такъв храм бележел навремето гроба на свети Петър. Според историците Константин построил куб, направен от мрамор и порфир, рядък камък, който се внасял от Египет. Погребалното светилище било затворено в този куб и оригиналната църква била построена около него.
Скоро след като започнали разкопките на некропола, бил открит кубът на Константин, точно под главния папски олтар на базиликата. Запазила се била и една стена от оригиналния храм, надраскана с християнски графити, включително гръцките букви, изписващи „Петрос ени“, тоест „Петър е вътре“.
И наистина, в една кухина в същия този изписан с графити зид били открити кости и дрехи, които съответствали на мъж с ръста и възрастта на свети Петър. Сега те бяха запечатани в бронирани кутии от специална пластмаса, изработени, колкото и да беше странно, от американското министерство на отбраната и прибрани на сигурно място в същата кухина.
Която беше и целта им в момента.
— Натам — прошепна Рейчъл и посочи към стръмно вито стълбище, водещо надолу.
Грей тръгна пръв.
Преддверието остана над тях. Продължаваха да слизат, все по-надолу и по-надолу.
Студ проникна през дрехите на Рейчъл. Със същия успех можеше да е гола. Очилата стесняваха полезрението й и създаваха някакво клаустрофобично чувство.
В края на стълбите малка врата блокираше пътя. Рейчъл се промуши покрай Грей, телата им се докоснаха и тя долови за миг телесната му миризма, преди да извади ключа и да отключи вратата.
Той задържа ръката й, преди да е отворила, и внимателно, но твърдо я избута зад себе си. След това открехна вратата няколко сантиметра и надникна. Рейчъл и другите чакаха.
— Чисто е — каза той. — И тъмно като в гроб.
— Много смешно — измърмори Монк. Грей отвори вратата.
Рейчъл се стегна при мисълта, че ще последва взрив, стрелба или друго някакво нападение, но ги посрещна единствено тишина.