Влязоха и Грей се обърна към тях.
— Мисля, че монсеньорът ще се окаже прав. За пръв път изпреварихме Драконовия двор. Време е ние да заложим засада.
— Какъв е планът? — попита Монк.
— Планът е да не поемаме никакви рискове. Залагаме капана и се махаме. — Грей посочи вратата. — Монк, ти стой на пост тук. Това е единственият вход. Пази него и гърбовете ни.
— Нямаш проблем.
Грей подаде на Кат две кутии — приличаха на картонените кутийки за яйца в супермаркетите.
— Звукови гранати и светлинни бомби. Предполагам, че ще дойдат на тъмно като нас и ще си отварят ушите. Да видим дали ще можем да ги ослепим и оглушим. Заложи ги по пътя към гробницата. Искам пълно покритие.
Кат кимна.
Грей се обърна към Рейчъл.
— Покажи ми гробницата на свети Петър.
Тя хлътна в тъмния некропол, стъпките й отекваха по стар римски път. Фамилни крипти и мавзолеи се редяха покрай алеята — с квадратни страни от по шест метра. Стените бяха покрити с много тънки тухли, обичаен строителен материал през първи век. Фрески и мозайки красяха много от гробниците, но подробностите им се губеха заради очилата. Бяха се запазили и статуи, които сякаш помръдваха в зловещото осветление. Мъртвите оживяваха.
Рейчъл си представяше наум маршрута до центъра на некропола. Метална пътека извеждаше до платформа и правоъгълен прозорец. Тя посочи през него.
— Гробницата на свети Петър.
21:40
Грей насочи пистолета си и ултравиолетовото фенерче към гроба.
На десет крачки зад прозореца тухлена стена се издигаше успоредно на масивен мраморен куб. Близо до основата на стената имаше отвор. Грей се приведе и насочи фенерчето натам. В отвора се виждаше прозрачна кутия и парче бял материал с вид на глина.
Кост.
От свети Петър.
Настръхна, побиха го тръпки от преклонение и страх. Чувстваше се като археолог в тъмна пещера на някакъв изгубен континент, а не само на няколко етажа под сърцето на Римокатолическата църква. От друга страна, може би точно тук беше истинското й сърце.
— Командире? — повика го Кат и се приближи към тях. Беше поставила зарядите.
Грей се изправи и попита Рейчъл:
— Можем ли да се приближим още?
Тя извади втория ключ, който й беше дал вуйчо й, и отключи една порта, която водеше към вътрешното светилище.
— Трябва да действаме бързо — каза Грей. Усещаше, че времето им изтича. От друга страна, може и да не изтичаше. Може би Драконовият двор планираше да удари чак след полунощ, като в Кьолн. Но рискове не искаше да поема.
Извади инструментите, които беше настройвал по пътя насам. Огледа се и откри едно незабележимо място, Закрепи миниатюрната видеокамера в една пролука на съседния мавзолей и нагласи обектива й към гробницата на свети Петър. Извади втора камера и я нагласи в обратната посока — с обектива към прозореца, така че да улови всяко раздвижване там.
— Какво правиш? — попита Рейчъл.
Приключил с камерите, Грей им даде знак да излязат.
— Не искам да задействаме капана твърде рано. Искам да стигнат спокойно дотук и да си разположат апаратурата. Тогава ще ударим. Не трябва да им оставяме никаква възможност да избягат с костите или устройството си. Излязоха и Рейчъл заключи.
— Монк — каза Грей по радиото, — как са нещата при теб?
— Цари мир и спокойствие. Добре.
Грей тръгна към един мавзолей наблизо, порутен и с отвор отпред. Тук отдавна нямаше кости. Извади лаптопа си от раницата и го скри в мавзолея, като включи в USB-порта му допълнителен предавател. Запримигва зелена светлинка в знак за успешно свързване. Той натисна един бутон, който превключваше устройството на тъмен режим. Всички светлинки по компютъра и предавателя угаснаха. Добре.
Грей се изправи и докато вървяха по обратния път, обясни:
— Видеокамерите не могат да предават надалеч. Лаптопът ще приеме сигнала и ще го усили. Така ще има достатъчен обхват, за да стигне до повърхността. Ще следим записите с друг лаптоп. Слезе ли долу Драконовият двор, ще ги ударим със звуковите и светлинни заряди, после ще им се стоварим отгоре с цялата казарма швейцарски гвардейци.
Кат кимна и го изгледа.
— Ако се бяхме забавили от предпазливост при катакомбите, нямаше да имаме този шанс.