Твърде късно.
Съвсем безполезно, Грей се прицели и стреля.
Но куршумът отскочи от бронираното стъкло.
Раул се усмихна и завъртя ръчката на контролното устройство.
ОСКВЕРНИТЕЛИ
25 юли, 21:54
10. Ватиканът
Първият трус изхвърли Вигор във въздуха. Или пък земята се беше сринала под краката му. Във всеки случай той полетя.
Викове изпълниха базиликата.
Докато падаше към пода, той се възползва от възможността да забие лакът право в носа на предателя Алберто, който беше политнал назад при труса. Замахна повторно и го удари силно в адамовата ябълка.
Мъжът се строполи тежко на пода. Пистолетът падна от ръката му. Вигор го грабна миг преди вторият трус да го събори на колене. Базиликата вече кънтеше от писъци и стонове. Но под всичко това се долавяше дълбока, куха вибрация, сякаш камбана, голяма колкото базиликата, е била ударена и всички са се озовали затворени в нея.
Вигор си спомни описанието, дадено от единствения оцелял свидетел на трагедията в Кьолн. Натиск, все едно стените се приближавали една към друга. Същото ставаше и сега. Всички звуци — виковете, молбите, молитвите — се чуваха съвсем ясно, но и някак приглушено.
Изправи се. Подът продължаваше да трепери. Плочите от излъскан мрамор сякаш се къдреха на вълни като вода. Вигор затъкна пистолета под колана си.
Обърна се да помогне на папата и кардинал Спера.
Пристъпи напред и в този миг го усети, още преди да го е видял. Внезапно повишаване на налягането, което го оглуши и сякаш смачка вътрешностите му. После го отпусна. Горе, при основата на четирите бронзови колони на Берниновия балдахин, огнени каскади от електрическа енергия се издигнаха на спирали, пукаха и хвърляха искри.
Плъзнаха се нагоре по колоните, после по тавана на балдахина и се срещнаха при златния глобус. Изтрещя гръм. Земята се разтресе отново и мраморният под се напука. От глобуса изригна ярка разклонена светкавица. Стрелна се нагоре, удари се в купола на Микеланджело и затанцува по него. Подът на базиликата подскочи отново, още по-силно отпреди.
По купола плъзнаха пукнатини. Заваля дъжд от мазилка, Базиликата се срутваше.
21:57
Монк с мъка се надигна. В едното му око се стичаше кръв. Беше паднал по лице в ъгъла на една крипта и сблъсъкът беше напукал очилата му и му беше сцепил веждата.
Не виждаше нищо. Клекна и затърси опипом оръжието си. Вграденото в пушката устройство за нощно виждане щеше да му е от полза сега.
Опипваше пода, който продължаваше да вибрира под пръстите му. След първия трус стрелбата беше спряла напълно.
Протегна ръка и заописва широки дъги по пода около себе си. Пушкалото му не можеше да е излетяло далеч.
Усети нещо твърдо с върховете на пръстите си.
Слава Богу.
Протегна още малко ръка и осъзна грешката си. Не беше прикладът на пушката му. А върхът на нечий ботуш.
Миг по-късно усети горещо дуло, опряно в черепа му.
По дяволите!
21:58
Грей чу изстрел от пушка в другия край на некропола. Това беше първият изстрел след началото на трусовете, които го бяха изхвърлили от металната платформа. Беше паднал близо до мавзолея с лаптопа. Свил се беше на топка, нещо го беше ударило силно в рамото, но очилата и пистолета си беше опазил. За разлика от радиостанцията.
Каменната улица бе засипана с парчета стъкло от прозореца на платформата — беше се пръснал още при първия силен трус.
Грей се огледа. Горе на металната платформа откъм гробницата все така се изливаше светлина. Трябваше да разбере какво става там. Но не можеше да щурмува портата сам. Не и без поне да познава терена.
Вмъкна се в мавзолея. Камерите, които беше поставил, би трябвало още да предават образ към лаптопа.
Проснат по корем, покри входа с пистолета в едната си ръка, а с другата включи лаптопа. Двойният образ се появи на екрана. Нищо не изглеждаше по-различно отпреди. Двама мъже с пушки, насочени към портата — охраната на Раул. Но от самия Раул нямаше следа. Гробницата изглеждаше същата. Ала образът, целият образ на екрана, пулсираше леко, в ритъм с вибрациите на каменния под. Сякаш камерите приемаха някакво излъчване, генерирано от зареденото устройство, някакво енергийно поле.