Със смесица от нежност и презрение той решил да ги назове „малките“, и тъй като си били дали труда да отидат дотам, за да му се поклонят, ги поканил да влязат в сайванта. Така съвсем естествено било проведено събитието, станало известно впоследствие като Първи събор на автоматите на Свободния свят, по време на който Соломон се уверил, че омразата към хората клокочела бурно в душите на малките. Очевидно оскърбленията, които човекът бил нанесъл на автоматите в хода на Историята, били не само твърде разнообразни, но и непростими. Автоматът на философа и изобретателя Алберт Велики бил безцеремонно унищожен от ученика му, свети Тома Аквински, който го сметнал за дяволско творение. Още по-драстичен бил случаят с французина Рене Декарт, който, за да прогони мъката от смъртта на дъщеря си Франсин, създал механична кукла с нейните черти; когато я открил, капитанът на кораба, с който пътувал, не се поколебал да я изхвърли през борда. Тъжният образ на механичното момиченце, което ръждясвало сред коралите, изпълвал с гняв малките. Останалите случаи били не по-малко ужасни и създавали плодородна почва за едно отмъщение, което от години зреело в сърцата на тези същества; сега те видели у Соломон събрата, който най-сетне можел да го доведе до край. Съдбата на човека била решена с гласуване. Решението било единодушно, без нито един въздържал се или против: изтребление. В Древния Египет статуите на боговете били снабдени с механични ръце, които, движени от скрити в сенките хора, сеели ужас сред послушниците. Време било да се вземе щафетата от тези божества и отново да се въдвори древният ужас сред хората. Време било те да си платят дълговете, защото се задавал краят на царуването им — Човекът не бил вече най-могъщото създание на Земята, ако и да заемал някога това място. Дошъл бил часът на автоматите — предвождани от новия си цар, те щели да покорят планетата. Соломон само свил рамене. „Защо не? Защо да не поведа моя народ по пътя, който желае да поеме?“ — казал си той и охотно прегърнал съдбата си. Честно казано, начинанието не било съвсем безразсъдно; с малко организация изглеждало дори изпълнимо. В края на краищата, малките били стратегически внедрени в редиците на врага: имало ги във всеки дом, във всяка фабрика, във всяко министерство, а можели да разчитат и на елемента на изненадата.
Подобно на някой, който предава тялото си на науката, Соломон се оставил да бъде разучен отвътре от автоматите-конструктори. Те започнали да създават армия от бойни автомати по негов образ и подобие, като работели тихомълком в изоставени фабрики и сайванти, а малките се върнали на позициите си и зачакали търпеливо заповед от своя цар да нападнат врага. Когато това най-сетне се случило, съгласуваната атака на малките — свирепа и мълниеносна — надминала всички очаквания, като в миг на око покосила човешкото население. В онази случайна нощ сънят на Човека бил прекъснат рязко и гибелно. Ножиците се забивали в гърлата, чуковете разбивали черепите, а възглавниците поемали последния дъх на дробовете, тъчейки една симфония от трясъци и предсмъртно хъркане, дирижирана от ръката на смъртта. И докато в домовете вилнеела тази неочаквана сеч, фабриките горели, бълвайки от прозорците си плетеница от черен дим, а една армия от бойни автомати, предвождана от Соломон, заливала улиците на метрополията като могъщо море от метал; тя срещнала толкова слаба съпротива, че за кратко време бурното ѝ настъпление се превърнало в спокойно шествие. В това ранно утро започнало изтреблението на човешкия род, което продължило няколко петилетки, докато светът не се превърнал в пустош, сред чиито развалини се криели като уплашени плъхове все по-жалките групички оцелели хора.