— Съгласен — рече с дрезгав шепот.
— Отлично, Андрю! — възкликна одобрително Чарлс, като го потупа по рамото. — Отлично!
Братовчед му се усмихна не особено убедено и отново се вторачи в обувките си, опитвайки се да смели всичко това: щеше да пътува до познати кътчета от миналото, до вече преживени мигове от своето съществуване, до собствените си спомени.
— Добре — каза Чарлс, като погледна джобния си часовник, — а сега да идем да хапнем нещо. Не е препоръчително да се пътува в миналото на празен стомах.
Напуснаха стаичката и се отправиха към каретата на Чарлс, която чакаше при арката на входа. Тази нощ изминаха обичайния маршрут, сякаш бе нощ като всяка друга. Вечеряха в „Кафе Роял“ — Чарлс обожаваше пая с месо, който приготвяха там; после отидоха да се поразтоварят в бардака на мадам Норел — Чарлс обичаше да изпробва новите попълнения, преди да са преминали през много ръце; последната спирка бе таверната „Клариджис“ — Чарлс смяташе, че техният асортимент от пенливи вина засенчва всички други заведения. Там пиха до зори и преди алкохолът да им замае главите, братовчед му разказа, че е пътувал до 2000 г. с огромен трамвай, наречен „Хронотилус“, който препускал през вековете благодарение на внушителен парен котел. Андрю обаче нехаеше за бъдещето, умът му бе зает тъкмо с обратното — да си представя какво ли ще е да пътуваш назад, към миналото. Там, както го бе уверил братовчед му, би могъл да спаси Мери, изправяйки се срещу Изкормвача. През последните години Андрю бе насъбрал в себе си дълбока ярост срещу чудовището, която винаги бе намирал за безполезна, но сега щеше да има възможност да я отприщи. Все пак, каза си, не бе едно и също да отправя предизвикателства към екзекутиран човек и действително да се опълчи срещу него в онзи боксов двубой, който щеше да му организира Мъри. При спомена за якия като канара мъж, с когото се бе сблъскал на Ханбъри Стрийт, стисна пистолета в джоба си и се опита да си вдъхне кураж с мисълта, че макар и до момента да не бе стрелял по човек, все пак бе упражнявал мерника си с шишета, гълъби и зайци. Ако запазеше хладнокръвие, всичко щеше да приключи успешно. Щеше да се прицели спокойно в сърцето или в главата, да стреля без излишна припряност и за втори път да види как умира Изкормвача. Да, точно това щеше да направи. Ала в този случай — сякаш някой бе решил да затегне разхлабена гайка във вселенската машина, за да подобри нейното действие — смъртта на главореза щеше да върне живота на Мери Кели.
VII
Въпреки ранния утринен час Сохо кипеше от живот. Чарлс и Андрю трябваше да си пробиват път сред уличната навалица от мъже с бомбета и жени с шапчици, украсени с пера и дори с изкуствени птици. Хванати под ръка двойки крачеха по тротоарите, влизаха и излизаха от магазините или търсеха удобен случай да пресекат улицата, по която бавно като поток от лава пъплеше върволица от луксозни карети, малки кабриолети, двуетажни трамваи и двуколки, натоварени с бурета, плодове или мистериозни, завити с брезент вързопи, които спокойно можеха да са трупове, задигнати от гробището. По ъглите висяха, мръсни и дрипави, второразредни художници, актьори и акробати; те демонстрираха съмнителните си дарби с надеждата да привлекат вниманието на някой шляещ се импресарио. След закуската Чарлс не бе спрял да дърдори, но Андрю едва го чуваше поради оглушителния грохот от колелата на превозните средства по паважа, към който се добавяше и неприятната врява на уличните продавачи и кандидат-творци. Той се остави да бъде воден от братовчед си в мрачното утро, потънал в някаква летаргия, от която успяваше да го извади само сладкият полъх от продавачките на теменужки, които се движеха сред тълпата с уханните си кошници.
Щом поеха по Грийк Стрийт, съгледаха в далечината скромната сграда, която подслоняваше фирмата „Мъри 
Пътешествия във времето“. Това беше някогашен театър, преустроен от новия си собственик, който не се бе поколебал да оскверни неокласическата му фасада с мотиви, загатващи по един или друг начин за времето. Малкото, оградено с колони стълбище на входа завършваше с елегантна резбована врата, а над него имаше фронтон, на който се виждаше как Хронос върти зодиакалното колело. Богът на времето, изобразен като зловещ старец с дълга брада, спускаща се като водопад почти до пъпа му, бе заобиколен от бордюр, изваян от пясъчни часовници — мотив, който се повтаряше и в арките, ограждащи широките прозорци на втория етаж. Между фронтона и свода над горния праг помпозни букви от розов мрамор известяваха на всеки, който знаеше да чете, че това тъй живописно място е седалището на фирмата „Мъри