Възцари се гробно мълчание.
— Ами вие изпробвахте ли я? — попита най-сетне Чарлс, който за момент бе престанал да държи Джейн на мушка.
— Да — отвърна Уелс донякъде засрамено. — Но съм правил само малки изследователски пътешествия — на не повече от четири или пет години назад в миналото. Обаче не се осмелих да променям нищо, боейки се от последиците, които това би могло да окаже върху тъканта на времето. И в бъдещето не дръзнах да се впусна. Знам ли, явно ми липсва приключенският дух на изобретателя от моя роман, всичко това не е по силите ми. Всъщност даже мислех да я унищожа.
— Да я унищожите? — възмути се Чарлс. — Но защо?
Уелс сви рамене, показвайки, че не му е лесно да даде ясен отговор на този въпрос.
— Нямам представа какво се случи с моя приятел — отвърна той. — Може би има някой, който бди над времето и е готов да застреля безцеремонно всеки, който се опита да промени миналото в своя полза — знае ли човек? А може би неговото изчезване е било просто нещастен случай. Тъй или иначе, не зная какво да правя с необикновеното му наследство — и Уелс посочи машината с унило изражение, сякаш съзерцаваше кръст, който бе принуден да носи всеки път, щом излезеше да се поразходи. — Не смея да я разкрия, защото дори не мога да си представя как би се отразило това на нашия свят — дали ще е за добро, или за зло. Питали ли сте се някога кое прави хората отговорни? Аз ще ви кажа: това, че имат само един шанс да извършат всяка своя постъпка. Ако съществуваха машини, които да ни позволяват да поправяме дори и най-глупавите си грешки, щяхме да живеем в свят, пълен с безотговорни люде. Всъщност бих могъл да употребя машината единствено за доста нелепи лични цели, като се има предвид какъв потенциал крие. Ами ако някой ден наистина се поддам на изкушението и реша да я използвам за лична облага, например за да променя нещо в миналото или да пътувам в бъдещето, за да открадна някое невероятно изобретение, с което да подобря настоящето си? Това би означавало да изневеря на мечтата на моя приятел… — Уелс изпусна една скръбна въздишка. — Както виждате, тази тъй необикновена машина се е превърнала в бреме за мен.
След тези думи изгледа Андрю от глава до пети, продължително и с прекалено внимание, в което имаше нещо плашещо — като че ли му взимаше на око мерки за ковчег.
— Вие обаче искате да я използвате, за да спасите един живот — рече Уелс сякаш на себе си. — Нима би могло да има по-благородно намерение от това? Може би, ако ви позволя да го сторите и успеете в начинанието си, съществуването на машината ще бъде оправдано.
— Именно! Какво може да е по-благородно от спасяването на един живот? — потвърди Чарлс, тъй като братовчед му явно бе изгубил дар слово от неочакваното одобрение на Уелс. — А аз ви уверявам, че Андрю ще успее — и той застана до него и го потупа въодушевено по рамото. — Братовчед ми ще види сметката на Изкормвача и ще спаси Мери Кели.
Уелс се поколеба. Погледна към съпругата си, търсейки нейното съгласие.
— О, Бърти, помогни му — възкликна развълнувано Джейн, — толкова е романтично!
Уелс погледна пак към Андрю, опитвайки се да скрие пристъпа на завист, който бе породила у него забележката на съпругата му. Но в действителност знаеше, че Джейн бе използвала точната дума, за да определи подвига, който младежът искаше да извърши. В подреденото съществуване на писателя нямаше място за такава любов — от ония, които предизвикваха катаклизми или пораждаха войни, изискващи построяването на исполински дървени коне; с една дума, любов, способна да доведе до гибел при най-малката погрешна стъпка. Не, за него това щеше да остане непознато. Никога нямаше да узнае какво означава да изгубиш контрол, да гориш, да се предадеш на инстинкта. Но въпреки неговата неспособност да се отдаде на такива огнени и пагубни страсти, въпреки практичния му и овладян нрав, впускащ се само в безобидни авантюри, които никога не можеха да преминат в нездрави увлечения, да, въпреки всичко Джейн го обичаше и това изведнъж му се видя необяснимо чудо — чудо, за което трябваше да бъде благодарен.