— Дадено — отвърна той, внезапно обзет от ведро настроение. — Хайде да го направим: да очистим чудовището и да спасим момичето!
Заразен от това въодушевление, Чарлс измъкна от джоба на зашеметения си братовчед статията за смъртта на Мери Кели и се приближи до писателя, за да обсъдят подробностите.
— Престъплението е станало на 7 ноември 1888 година към пет сутринта — посочи той. — Необходимо е Андрю да пристигне няколко минути преди това и да чака Изкормвача, скрит близо до стаята на Мери Кели, за да застреля кучия син, щом се появи.
— Планът изглежда добър — призна Уелс. — Но трябва да имаме предвид, че машината се движи единствено във времето, не и в пространството. Това означава, че тя няма да помръдне оттук. Трябва да отпуснем на братовчед ви поне два часа, за да има време да стигне до Лондон.
Радостен като дете, Уелс отиде до машината и взе да бърника командното табло.
— Готово! — възкликна той, когато приключи с регулировките. — Нагласих я да пренесе братовчед ви в деня 7 ноември 1888 година. Сега трябва само да изчакаме да стане три през нощта, за да потегли — така ще може да пристигне в Уайтчапъл навреме, за да предотврати престъплението.
— Отлично! — възкликна Чарлс.
Сетне четиримата се спогледаха мълчаливо, не знаейки как да оползотворят часовете, които трябваше да изминат преди началото на пътуването. За щастие, сред присъстващите имаше и жена.
— Вечеряли ли сте, господа? — запита Джейн с присъщия за нейния пол прагматизъм.
Само час по-късно Чарлс и Андрю установиха от личен опит, че писателят се бе оженил за отлична готвачка. Далеч по-лесно бе да дочакат нощта да премине в утро, докато седяха на масата в тясната кухничка и поглъщаха едно от най-вкусните печени меса, които някога бяха опитвали. По време на вечерята Уелс прояви интерес към пътуванията до 2000 г. и Чарлс не спести подробности. С чувството, че разказва сюжета на някое от онези смахнати романчета, които толкова му допадаха, той описа как туристите във времето прекосили четвъртото измерение с един времеви трамвай, наречен „Хронотилус“, и стигнали до опустошения Лондон от бъдещето; там, скрити зад едни скали, те присъствали на последната битка между злодея Соломон и храбрия капитан Дерек Шакълтън. А Уелс задаваше такива въпроси, че когато приключи разказа си, Чарлс не се сдържа и го попита защо не е участвал в някоя от експедициите, щом толкова го вълнува развитието на тази бъдеща война. Уелс замълча и в последвалата тишина Чарлс разбра, че неволно го е засегнал.
— Простете за въпроса ми, господин Уелс — побърза да се извини той. — Не осъзнах веднага, че не всички хора разполагат със сто лири.
— О, въпросът не е в парите — намеси се Джейн. — Господин Мъри на няколко пъти изпрати на Бърти покани да участва в някое от пътуванията, но той ги отхвърли всичките.
След тези думи тя погледна към Уелс, може би с надеждата, че съпругът ѝ ще пожелае да обясни причините за редовните си откази. Писателят обаче само се взираше в агнешкото с печално изражение.
— Очевидно никой не би искал да пътува в претъпкан с хора трамвай, ако може да измине същия път с луксозна карета — обади се Андрю.
Останалите трима погледнаха младежа, сетне се спогледаха въпросително и накрая кимнаха бавно.
— Но хайде да поговорим за онова, което действително ни интересува — рече Уелс, внезапно оживен, като се избърса от агнешката лой със салфетка. — В едно от изследователските пътувания, които осъществих с машината, се върнах шест години назад в миналото и се озовах на същия този таван по времето, когато в къщата са живеели предишните наематели. Ако не ме лъже паметта, те имаха кон, вързан в градината. Съветвам ви да се спуснете тихичко по увивното растение отвън, за да не събудите собствениците. После яхнете коня и препуснете към Лондон колкото се може по-бързо. Когато убиете Изкормвача, върнете се отново тук. Качете се в машината, нагласете днешната дата и дръпнете лоста надолу. Всичко ли е ясно?
— Да, напълно… — смотолеви Андрю.