Облегнат на стола си, Чарлс го гледаше с нежност.
— Ще промениш миналото, братовчеде… — каза той замечтано. — Все още не мога да повярвам.
Тогава Джейн донесе бутилка шери и наля по чаша на сътрапезниците. Пиеха бавно, поглеждайки от време на време часовниците си с видимо нетърпение, докато накрая писателят рече:
— Е, настъпи часът да пренапишем Историята.
Остави чашата си на масата и с едно тържествено кимване ги поведе отново към тавана. Там машината все така ги очакваше.
— Дръж, братовчеде — и Чарлс подаде пистолета на Андрю. — Зареден е. Когато стреляш по оная свиня, прицели се в гърдите — така е най-сигурно.
— В гърдите — повтори Андрю, като взе пистолета с трепереща ръка и бързешком го пъхна в джоба си, за да не забележат Уелс или братовчед му колко го е страх.
Двамата го хванаха под ръка и церемониално го отведоха до машината. Андрю се прехвърли през месинговия парапет и се настани на седалката. Чувство за нереалност го обгърна като облак, но това не му попречи да забележи със смесица от отвращение и ужас тъмните петна, изпъстрили стола.
— А сега ме изслушайте внимателно — нареди Уелс с авторитетен тон. — Постарайте се да не влизате във връзка с никого, дори и с любимата си, колкото и силно да жадувате да я видите отново жива. Просто убийте Изкормвача и се върнете, откъдето сте дошли, преди да се е появило вашето аз от миналото. Не ми е известно какви последици би могла да има тази противоестествена среща, но подозирам, че тя би предизвикала същинска катастрофа в тъканта на времето, катаклизъм, който навярно би унищожил света. Кажете ми сега, разбрахте ли ме добре?
— Да, не се безпокойте — измънка Андрю, по-стреснат от строгия тон на Уелс, отколкото от фаталните последици, които, в случай на невнимание, би породила прищявката му да спаси Мери Кели.
— Има и още нещо — подхвана отново Уелс, макар и не толкова заплашително този път. — Пътуването няма да протече както в моя роман. За жалост, няма да видите охлюви да се стрелкат шеметно край вас. Боя се, че съм бил прекалено поетичен. Ефектите, които предизвиква пътуването във времето, далеч не са толкова прекрасни. Щом свалите лоста, ще чуете пукот от енергиен взрив, който почти веднага ще бъде последван от ослепително сияние. Това ще е всичко. После чисто и просто ще се озовете в 1888 г. Възможно е след преместването във времето да страдате от световъртеж или гадене, но се надявам, че това няма да се отрази на точния ви прицел — завърши той иронично.
— Ще го имам предвид — промълви Андрю, който вече бе уплашен до смърт.
Уелс кимна доволно. Явно нямаше повече съвети, тъй като се зае да тършува в една претъпкана с джунджурии етажерка. Останалите наблюдаваха действията му мълчаливо.
— Ако нямате нищо против — рече, когато най-сетне намери каквото търсеше, — ще приберем вашата статия в тази кутийка. Щом се върнете, ще я отворим и ще проверим дали сте сполучили да промените миналото. Ако мисията ви се увенчае с успех, предполагам, че заглавието на тази изрезка ще оповестява смъртта на Джак Изкормвача.
Андрю кимна, не особено убеден, и му подаде изрезката. Тогава Чарлс отиде до него, сложи тържествено ръка на рамото му и му отправи окуражителна усмивка, в която Андрю като че ли долови и известна загриженост. Когато братовчед му се отдръпна, Джейн се приближи до машината и му пожела късмет, като го целуна леко по бузата. Уелс наблюдаваше цялата церемония с лъчезарна усмивка, видимо доволен.
— Вие сте пионер, Андрю — обяви той, когато останалите приключиха с проявите на насърчение, сякаш чувстваше, че нему подобава да завърши ритуала с някои слова от ония, които биват увековечени в мрамор. — Наслаждавайте се на пътуването. Ако в близките десетилетия пътешествията във времето станат нещо обичайно, навярно ще се смята за престъпление да се променя миналото.
Сетне, за още по-голяма тревога на Андрю, Уелс помоли другите да отстъпят няколко крачки назад, тъй че да не бъдат опърлени от енергийния взрив, който щеше да избухне около машината, щом пътникът спуснеше лоста. Андрю ги гледаше как се отдръпват, като се мъчеше да скрие обзелото го чувство на безпомощност. Пое дълбоко дъх, борейки се да превъзмогне както страха, така и объркването си. Щеше да спаси Мери, каза си той, за да си вдъхне кураж. Щеше да пътува в миналото, да се озове в нощта на смъртта ѝ и да застреля нейния убиец, преди да е успял да я изкорми — така щеше да промени историята и набързо да зачеркне осемте мъчителни години, които бе изстрадал. Погледна датата, отбелязана на командното табло, онази проклета дата, опропастила живота му. Не му се вярваше, че би могъл да спаси Мери, но за да надвие недоверието си, трябваше само да спусне лоста. Това и нищичко друго. Сетне щеше да е все едно дали вярва в пътуванията във времето, или не. Сложи върху лоста потната си, разтреперана ръка и почувства как студеното стъкло охлади дланта му — усещане, което му се стори непонятно, дори абсурдно, тъкмо защото бе толкова познато и прозаично. Отправи сериозен поглед към трите фигури, които стояха в очакване до вратата на помещението.