— Не.
— Не, разбира се. Никой не я чете. Но компютрите и телефоните се трупат килограм по килограм и са най-смъртоносните отпадъци в света. В Китай просто ги заравят или изгарят и така убиват населението си. Аз започвам нова дейност, за да отговоря на тази потребност — ще отделям компонентите на компютрите във фирмите на моите клиенти и после ще ги изхвърлям правилно.
Бонд си спомни устройството, което Ал Фулан беше демонстрирал в дома си, онова до компактора, отнел живота на Юсуф Насад.
Хидт посочи с дългия си жълт нокът.
— В задната част на сградата е отделът за извличане на опасни материали, една от най-доходните ни услуги. Преработваме всичко от боя до моторно масло и от арсен до полоний.
— Полоний? — хладно се изсмя Бонд. Това беше радиоактивният материал, използван преди няколко години за убийството на руския шпионин Александър Литвиненко, изгнаник в Лондон. Полоният беше едно от най-токсичните вещества на Земята. — Изхвърляте го? Това е незаконно.
— Там е номерът с отпадъчните материали, Терон. Хората изхвърлят невинна на вид антистатична машина, която обаче съдържа полоний, но никой не знае.
Хидт поведе Бонд покрай моторен парк, където имаше няколко камиона, дълги шест-седем метра. Отстрани бяха написани името и девизът на фирмата и думите „Унищожаване на документи“.
Хидт проследи погледа на Бонд и каза:
— Друга от специалностите ни. Даваме под наем машини за унищожаване на документи на фирмени и правителствени офиси, но по-малките организации предпочитат да ни наемат ние да го направим. Знаете ли, че когато иранските студенти превзеха американското посолство през седемдесетте години на миналия век, те успяха да възстановят класифицираните документи на ЦРУ, които са били нарязани? И научиха самоличността на повечето тайни агенти там. Местните техници свършиха работата.
Всеки в разузнавателната общност знаеше това, но Бонд се престори на изненадан.
— В „Зелена инициатива“ ние извършваме унищожаването индустриално — стандартно раздробяване шесто ниво. Машините ни превръщат документите в прах. Наемат ни най-секретните правителствени институции.
След това той поведе Бонд към най-голямата сграда в завода, висока три етажа и дълга двеста метра. Непрекъснат поток от камиони влизаше през една врата и излизаше от друга.
— Това е главната база за рециклиране. Наричаме я Секция „Възстановяване“.
Двамата влязоха вътре. Три огромни машини се захранваха с безкраен приток от хартия, картон, найлонови бутилки, стиропор, метални отпадъци, дърво и стотици други неща.
— Сортировачите — извика Хидт. Шумът беше оглушителен. В отсрещния край отделените материали се пакетираха и натоварваха на камиони за по-нататъшно превозване — метални кутии, стъкло, пластмаса, хартия и други. — Рециклирането е любопитна работа. Само няколко продукта — предимно метали и стъкло — могат да бъдат рециклирани до безкрайност. Всичко останало се разпада след известно време и трябва да бъде изгорено или да отиде на сметището. Алуминият е единственият неизменно доходен материал, който подлежи на рециклиране. Повечето продукти са много по-евтини и по-чисти и по-лесно се добиват от суровини, отколкото от рециклирани материали. Допълнителните камиони за транспортиране на материали за рециклиране и самият процес на рециклиране увеличават замърсяването на въздуха с твърди горива. А повторната преработка използва повече енергия от първоначалното производство и това е разхищение на суровини. — Той се засмя. — Но правилната политика е да се рециклира… и хората идват при мен.
Бонд последва екскурзовода си навън и забеляза, че Ниъл Дън се приближава с дългите си крака. Походката му беше тромава, той стъпваше с ходилата навън. Бретонът на русата му коса висеше над безизразните като камъни сини очи. Бонд прогони от съзнанието си спомена за жестокостта на Дън към мъжете в Сърбия и убийството на асистентката на Ал Фулан в Дубай, усмихна се дружелюбно и стисна широката му ръка.
— Терон — кимна Дън. Видът му не беше много гостоприемен. Той погледна Хидт. — Трябва да тръгваме.
Изглеждаше нетърпелив.
Хидт направи знак на Бонд да се качи в рейнджроувъра, паркиран близо до тях. Бонд се настани на предната седалка. Усещаше напрегнато очакване в двамата мъже, сякаш имаха план, който се готвеха да осъществят. Шестото чувство му подсказа, че нещо не е наред. Бяха ли разкрили истинската му самоличност? Беше ли се издал по някакъв начин?