Дън пристъпи напред, подпрял на хълбок уинчестъра. Дулото сочеше към небето.
— Доведете го.
Двама работници изведоха мършав мъж в тениска и окъсани сивокафяви панталони иззад гъста, ниска джакаранда. Лицето му беше изкривено от ужас.
Хидт го изгледа презрително и се обърна към Бонд.
— Този човек влезе незаконно в нашата собственост и се опита да открадне мобилни телефони от секцията за електронни отпадъци. Когато охраната се приближи до него, той извади пистолет и стреля по пазач. Не го улучи и го хванаха. Проверих досието му и научих, че е избягал затворник. Излежавал е присъда за изнасилване и убийство. Мога да го предам на властите, но появата му тук днес даде възможност на мен и на вас.
— За какво говорите?
— Дава ви се шанс да извършите първото си убийство като ловец. Ако застреляте този човек…
— Не! — извика пленникът.
— Ако го убиете, това ще бъде предплатата, от която се нуждая. Ще се заловим с проекта ви и ще ви наема да ми помагате и с други. Ако предпочетете да не го убиете, което ще разбера, Ниъл ще ви закара до портата и пътищата ни ще се разделят. Колкото и съблазнително да е предложението ви да изчистим полетата на смъртта, ще трябва да откажа.
— Да застрелям хладнокръвно човек?
— Решението е ваше — каза Дън. — Не го ли застреляте, тръгвате си.
Ирландският му диалект беше по-осезаем.
Но какъв шанс беше това да влезе в светая светих на Северан Хидт!
Бонд можеше да научи всичко за „Геена“. Един живот срещу хиляди други.
И колко още, ако, както изглеждаше вероятно, планираното за петък беше първият от други подобни проекти?
Бонд погледна черното лице, широко отворените очи и треперещите ръце на престъпника, тръгна към Дън и взе пушката.
— Не, моля ви! — изплака човекът.
— В гнездото има патрон — извика Дън. — Предпазителят е дръпнат.
Бяха ли сложили халосен патрон, за да го проверят? Или Дън изобщо не беше заредил пушката? Крадецът очевидно не носеше бронежилетка под тънката тениска. Бонд вдигна пушката, която нямаше оптичен мерник, а само обикновен. Той прецени разстоянието до нарушителя дванайсет метра и се прицели. Мъжът вдигна ръце и закри лицето си.
— Не! Моля ви!
— Искате ли да се приближите? — попита Хидт.
— Не, но не искам той да страда — сухо отговори Бонд. — Пушката високо или ниско стреля от това разстояние?
— Не мога да ви кажа — отвърна Дън.
Бонд се прицели вдясно, в лист, който беше горе-долу на същото разстояние като пленника, и натисна спусъка. Последва силен пукот и в средата на листа се появи дупка, точно където се целеше. Бонд дръпна затвора, изхвърли изразходваната гилза и зареди друг патрон. Още се колебаеше.
— Е, какво решавате, Терон? — прошепна Хидт.
Бонд вдигна пушката, прицели се в жертвата и след миг натисна спусъка. Отново се разнесе шумен пукот и в средата на тениската на мъжа разцъфна червено петно. Тон падна по гръб в прахоляка.
Четирийсет и седма глава
— Доволни ли сте? — попита Бонд, отвори затвора на пушката и я хвърли на Дън.
Ирландеца с лекота я хвана с големите си ръце. Беше невъзмутим както винаги. Не пророни нито дума.
Хидт обаче изглеждаше доволен.
— Добре. А сега нека отидем в офиса и да пийнем нещо, за да отпразнуваме нашето партньорство… и да ми позволите да се извиня.
— Защото ме принудихте да убия човек?
— Не. Защото ви принудих да повярвате, че убивате човек.
— Какво?
— Уилям!
Мъжът, когото Бонд беше застрелял, скочи и се ухили.
Бонд се завъртя към Хидт.
— Но аз…
— Восъчни патрони — подвикна Дън. — Полицаите ги използват в тренировки, а кинопроизводителите — в сцени с престрелки.
— Подложихте ме на проклета проверка?
— По идея на нашия приятел Ниъл. Беше добра и вие я издържахте.
— Мислите ме за ученик? Вървете по дяволите.
Бонд се обърна и закрачи към портата на градината.
— Чакайте, чакайте — намръщи се Хидт и тръгна след него. — Ние сме делови хора. Така постъпваме, за да бъдем сигурни.
Бонд изруга и продължи да върви по пътеката, като свиваше и отпускаше юмруци.
— Можете да си отидете — настойчиво добави Хидт, но моля ви, Терон, трябва да знаете, че ще се разделите не само с мен, но и с един милион долара, които ще бъдат ваши, ако останете. Ще има и още.
Бонд спря и се обърна.
— Да отидем в офиса и да поговорим. Нека бъдем професионалисти.
Бонд отново погледна мъжа, когото беше прострелял. Човекът продължаваше да се хили доволно.