— Един милион? — попита той.
Хидт кимна.
— Ще бъде ваш утре.
Бонд остана за миг на мястото си и се втренчи в градините, които наистина бяха великолепни, а след това се върна при Хидт и хладно изгледа Ниъл Дън, който изпразваше пушката и я почистваше внимателно, галейки металните части.
Опита се да задържи възмутения си поглед върху лицето му, правейки се на обиден.
И наистина се преструваше, защото се беше досетил за восъчните патрони. Никой, стрелял с пушка с нормален заряд на барут и оловен куршум, не би се заблудил от восъчен патрон, който възпроизвежда далеч по-слаб откат от истинския (даването на халосен патрон на войник във взвод за разстрел е абсурдно, защото той разбира, че куршумът не е истински, в мига, в който стреля). Бонд бе осъзнал истината преди няколко минути, когато мнимият крадец закри с ръце очите си. Хората, които предстои да бъдат застреляни, не предпазват нищо с ръцете си. И той реши, че човекът се страхува да не ослепее, а не че ще бъде убит. Това му подсказа, че патроните са халосни или восъчни.
Той стреля в листа, за да прецени отката, и от съвсем лекия ритник разбра, че патроните не са смъртоносни.
Предположи, че мъжът ще получи заплащане за излагането си на риска. Хидт, изглежда, се грижеше за служителите си, каквото и друго да можеше да се каже за него. Сега това се потвърди. Той отброи няколко ранда и ги даде на човека, който се приближи до Бонд и стисна ръката му.
— Добър стрелец сте, сър. Уцелихте ме на благословено място. Вижте, ето тук! — Той посочи гърдите си. — Един човек ме простреля там долу, сещате се къде. Гадно копеле. Дълго ме боля. И жена ми много се оплакваше.
Тримата отново се качиха в рейнджроувъра и мълчаливо се върнаха в завода. Красивите градини отстъпиха място на ужасяващата Секция „Изчезване“.
Дън спря пред главната сграда, кимна на Бонд и каза на Хидт:
— Нашите партньори? Ще посрещна полетите. Ще пристигнат в деветнайсет часа. Ще ги настаня и ще се върна.
Оказваше се, че Дън и Хидт ще работят през нощта. Дали това вещаеше нещо добро или лошо за бъдещото разузнаване в „Зелена инициатива“? Едно беше ясно — Бонд трябваше да проникне в отдел „Научни изследвания и разработки“.
Дън тръгна, а Хидт и Бонд продължиха към сградата.
— Ще ми я покажете ли? — попита Бонд. — Вътре е по-топло… и няма толкова много чайки.
Хидт се засмя.
— Там няма много за гледане. Ще отидем в кабинета ми.
Той не спести на новия си партньор процедурите на поста на охраната пред задната врата, но пазачите отново пропуснаха инхалатора. Тръгнаха по главния коридор и Бонд пак забеляза табелката на отдел „Научни изследвания и разработки“.
— Но нямам нищо против да разгледам тоалетната — подхвърли той.
— Натам — посочи Хидт и извади мобилния си телефон да се обади.
Бонд забърза по коридора. Влезе в тоалетната, грабна пълна шепа хартиени кърпи и ги хвърли в едната чиния. Пусна водата и хартията задръсти канала. След това отиде до вратата и погледна към мястото, където чакаше Хидт. Беше навел глава и се бе съсредоточил върху разговора. Нямаше камери и Бонд се отдалечи от Хидт, обмисляйки история за прикритие.
Едната кабинка беше заета, а другата беше задръстена, затова тръгнах да търся друга тоалетна. Не исках да ви безпокоя, защото говорехте по телефона.
Приемливо отричане…
Бонд си спомни къде беше видял табелката, когато влязоха, и хукна натам.
ВХОД ЗАБРАНЕН
Металната врата се отваряше с цифров код и електронна карта. Бонд извади инхалатора и направи няколко снимки, включително на ключалката в близък план.
Хайде — подкани той нищо неподозиращите служители вътре. Все някой трябваше да посети в тоалетната или да си вземе кафе от столовата.
Ала никой не откликна на молбите му. Вратата остана затворена и Бонд реши, че трябва да се върне при Хидт. Завъртя се на пета и отново забърза по коридора. Слава Богу, Хидт още говореше по телефона. Той вдигна глава точно когато Бонд мина покрай вратата на тоалетната. За него Терон току-що беше излязъл оттам.
— Елате, Терон — каза той, след като приключи с разговора.
Поведе Бонд по коридора. Влязоха в голяма стая, която, изглежда, служеше и за кабинет, и за жилище. Срещу големия прозорец беше поставено огромно бюро, което гледаше към империята от боклуци на Хидт. От едната страна имаше спалня. Бонд забеляза, че леглото не е оправено. Хидт отвлече вниманието му от спалнята, затвори вратата и му направи знак да седне на дивана до масичката за кафе в ъгъла.