— Питие?
— Уиски. Шотландско. Да не е смес.
— „Аухентошан“?
Бонд знаеше дестилационната фабрика в покрайнините на Глазгоу.
— Да. И малко вода.
Хидт наля щедро количество в една чаша, добави вода и му я даде, а на себе си сипа южноафриканско „Константин“. Бонд познаваше сладкото като мед вино, наскоро преоткрит вариант на любимото питие на Наполеон. Детронираният император поръчал да му докарат стотици литри на остров Света Елена, където прекарал в изгнание последните години от живота си. Пиел го дори на смъртното си легло.
Мрачната стая беше пълна с антики. Мери Гуднайт развълнувано му беше докладвала за хубавите неща на изгодна цена, които откриваше на лондонския пазар Портобело Роуд, но никоя от вещите в кабинета на Хидт не изглеждаше скъпа. Всичките бяха издраскани, очукани и изкривени. На стените бяха окачени стари фотографии, картини и барелефи. Каменни плочи показваха избледнели изображения на гръцки и римски богове и богини, но Бонд не знаеше кои са.
Хидт седна и двамата вдигнаха чаши. Той огледа с обич стените.
— Повечето от тези неща са от сгради, които фирмата ми е разрушила. За мен те са като реликви от тела на светци. Между другото, това също ме интересува. Старото и изхвърленото ми дават утеха. Не мога да ви кажа защо, нито искам да знам. Мисля, че повечето хора прахосват твърде много време да се чудят защо са такива, каквито са. Приемѝ природата си и я задоволѝ. Аз обичам разрухата и упадъка — неща, които другите отбягват. — Хидт млъкна и сетне попита: — Искате ли да знаете как започнах този бизнес? Разказът е поучителен.
— Да, ако обичате.
— На младини имах трудни времена. Е, кой не е имал, разбира се, но аз бях принуден да започна работа от малък. Случи се така, че постъпих във фирма за събиране на отпадъци. Бях боклукчия в Лондон. Един ден колегите ми и аз си почивахме и пиехме чай, когато шофьорът посочи апартамент на отсрещната страна на улицата и рече: „Там живее един тип от «Кларкънуел»“.
„Кларкънуел“ беше вероятно най-големият и преуспял престъпен синдикат в британската история. Сега беше разтурен, но в продължение на двайсет години членовете му управляваха брутално територията си около Айлингтън и бяха отговорни за двайсет и пет убийства.
Хидт разказваше и черните му очи блестяха.
— Заинтригувах се. След чая продължихме обиколките си, но без другите да разберат, скрих наблизо боклука от онзи апартамент. През нощта се върнах, взех чувала и прегледах съдържанието му. Рових няколко седмици. Проверих всяко писмо, кутия, сметка и опаковка от кондом. Повечето неща бяха безполезни, но намерих едно интересно — бележка с адрес в Източен Лондон, на която пишеше само: „Тук“. Аз обаче имах представа какво означава. В онези дни припечелвах допълнителни приходи като търсач. Знаеш ли за тях? Обикалят плажа в Брайтън или Истборн и търсят монети и пръстени в пясъка, след като летовниците са си тръгнали за деня. Имах хубав детектор за метал и следващия уикенд отидох в имота, споменат в бележката. Хидт се оживи. Забавляваше се. За десетина минути намерих пистолета. Купих си комплект за взимане на отпечатъци и макар да не бях експерт, отпечатъците върху пистолета и бележката, изглежда, съвпадаха. Не знаех точно за какво е използван пистолетът, но…
— Но защо да го заравят, ако не е бил използван за убийството на някого?
— Точно така. Срещнах се с човека от „Кларкънуел“. Казах му, че съм дал пистолета и бележката на моя адвокат. Естествено, нямаше никакъв адвокат. Блъфирах. Добавих, че ако не му се обадя до час, той ще ги изпрати на Скотланд Ярд. Рискувах ли? Разбира се. Но рискът беше пресметнат. Мъжът пребледня и веднага ме попита какво искам. Назовах цифра. Той плати в брой. Бях на път да основа своя малка фирма за събиране на отпадъци, която постепенно прерасна в „Зелена инициатива“
— Това придава нов смисъл на думата „рециклиране“, нали?
— Да. — Забележката се стори забавна на Хидт. Той отпи малка глътка вино и се втренчи в двора. Сферите от пламъци блестяха в далечината. — Знаете ли, че има три неща, които задължително трябва да видите, ако сте астронавт в космоса? Великата китайска стена, египетските пирамиди и старото сметище „Фреш Килс“ в Ню Джърси.
Бонд не знаеше това.
— За мен отпадъците са повече от бизнес — продължи Хидт. — Те са прозорец към обществото… и към душите ни. Той се наведе напред. — Вижте, възможно е неволно да придобием нещо в живота — чрез подарък, по невнимание, наследство, съдба, грешка, алчност, мързел, но когато изхвърлим нещо, винаги го правим с хладнокръвно намерение. — Хидт отпи голяма глътка вино. — Терон, знаете ли какво е ентропия?