Выбрать главу

Бонд стисна ръката ѝ.

— Не е вярно. Съвсем не сте безсилна. Да бъдеш стар е сила — опит, преценка, прозорливост, познаваш възможностите си. Младостта е изтъкана от грешки и импулси. Повярвайте ми, преживял съм го.

— Но какво бих правила без него? Къде бих отишла?

— Навсякъде. И можете да правите каквото искате. Вие очевидно сте умна жена. Сигурно имате някакви пари.

— Малко, но проблемът не са парите, а как да намеря някого на моите години.

— Защо ви е?

— Говорите така, защото сте млад.

— А вие говорите като човек, който вярва на онова, което са му внушили, вместо да разсъждава самостоятелно.

Джесика се усмихна едва-едва.

— Трогната съм, Джийн. — Тя потупа ръката му. Много сте любезен. Не мога да повярвам, че се размекнах пред непознат. А сега трябва да се прибера у дома. Северан ще се обади да ме провери.

Бонд подкара колата и спря пред портата под бдителния поглед на пазач от охраната. Това елиминира другия му план — да влезе в къщата и да види какви тайни има там. Джесика стисна ръката му с две ръце и после слезе.

— Ще ви видя ли утре в завода? — попита той.

Тя пак се усмихна леко.

— Да, ще бъда там. Каишката ми е къса.

Обърна се и бързо се вмъкна през отварящата се порта.

Бонд превключи на първа скорост и потегли. Джесика Барнс мигновено се изпари от мислите му. Вниманието му се насочи към следващата дестинация и какво ще го посрещне там.

Приятел или враг?

В избраната от него професия Джеймс Бонд беше научил, че тези две категории не се изключват взаимно.

Четирийсет и девета глава

През целия ден в четвъртък се говореше за заплахи от севернокорейците, талибаните, „Ал Кайда“, чеченците, Ислямското братство „Джихад“, Източна Малайзия, Судан, Индонезия. Имаше кратко обсъждане на иранците, но въпреки сюрреалистичната реторика, извираща от президентския им дворец, никой не ги приемаше твърде сериозно. М. едва ли не съжали горкия режим в Техеран. Някога Персия беше велика империя.

Заплахи…

Но атаката се осъществява сега — иронично си помисли той — по време на почивката за чай на конференцията по сигурността. М. приключи обаждането до Мънипени и сковано седна в старата, украсена с позлата приемна в сградата на Ричмънд Терас между Уайтхол и Виктория Ембанкмънт, една от онези крайно незабележими постройки на неопределена възраст, откъдето се управляваше страната.

Предстоящата атака включваше двама министри, членове на Обединената комисия по разузнаването. Те подадоха глави на вратата и очите им зад очилата огледаха стаята, сякаш търсеха мишена. В съзнанието му изплуваха образите от комедийния телевизионен сериал „Двамата Рони“ и той не можа да ги прогони. Когато обаче министрите тръгнаха към него, в израженията им нямаше нищо комично.

— Майлс — поздрави го по-възрастният, фамилното му име се предшестваше от „сър Андрю“ и двете думи бяха в пълна хармония с изящното му лице и буйната сребриста коса.

Другият, Бикстън, наклони глава, чието месесто кубе отразяваше светлината от прашния полилей. Дишаше тежко. Всъщност и двамата се бяха задъхали.

М. не ги покани, но въпреки това те седнаха на канапето в стил „Крал Едуард“ пред подноса с чай. М. копнееше да извади пура от куфарчето си и да я запали.

— Знаем, че трябва да се върнеш на конференцията по сигурността — започна Бикстън.

— Току-що бяхме при секретаря на Форин Офис. Той е в Камарата на общините в момента.

Това обясняваше факта, че се бяха запъхтели. Не можеха да дойдат с кола от Камарата на общините, тъй като Уайтхол, от Хорс Гардс Авеню до Кинг Чарлс Стрийт, беше затворена като подводница, която се готви да се спусне във водата, заради безопасността на участниците в конференцията.

— Инцидент 20? — попита М.

— Точно така — потвърди Бикстън. — Опитваме се да намерим и генералния директор на МИ6, но проклетата конференция…

Той беше нов в Обединената комисия по разузнаването и като че ли изведнъж осъзна, че не трябва толкова безцеремонно да бичува задниците на онези, които му плащат заплатата.

— Проклетата конференция е разрушителна, по дяволите — недоволно измърмори М., довършвайки мисълта му. Той нямаше проблем да бичува някого, който го заслужаваше.

— Отбранителната разузнавателна агенция и БПКС съобщават за увеличаване на СИГНИТ в Афганистан през последните шест часа пое нещата в свои ръце сър Андрю.