Общото мнение е, че това е свързано с Инцидент 20.
— Нещо конкретно за Хидт, Ной или хилядите смъртни случаи? — попита М. — Или за Ниъл Дън? За военната база в Марч? Импровизирани експлозивни устройства? Инженери в Дубай? Заводи за преработване на отпадъци и рециклиране в Кейптаун?
Адмирала беше прочел всички сигнали, които минаха през бюрото му или пристигнаха на мобилния му телефон.
— Не можем да кажем отговори Бикстън. В „Поничката“ още не са разбили кодовете. Централата на БПКС В Челтнам беше построена във формата на дебел пръстен. Пакетите за разкодиране са чисто нови и това затрудни всички.
— СИГНИТ са циклични там — неодобрително измънка М. Той работеше в МИ6 много отдавна и си беше спечелил славата на човек с безпрецедентни умения в проучването на разузнавателни данни, и по-важното — в разнищването и превръщането им в нещо полезно.
— Вярно е — съгласи се сър Андрю — но не е ли твърде голямо съвпадението, че всичките обаждания и имейли изскочиха точно сега, в деня преди Инцидент 20?
Не непременно — помисли си М.
— И никой не е открил нищо, което да свързва Хидт със заплахата — добави сър Андрю.
„Никой“ означаваше 007.
М. погледна часовника си, който беше на сина му, войник в Кралския полк на мускетарите. Конференцията по сигурността щеше да поднови работата си след половин час. Той беше изтощен, а утре, петък, щеше да има още по-дълго съвещание, което щеше да завърши с вечеря, последвана от реч на секретаря на Форин Офис.
Сър Андрю забеляза неприкрития поглед към очукания часовник.
— Накратко казано, Майлс, в Обединената комисия по разузнаване са на мнение, че Северан Хидт в Южна Африка е за отклоняване на вниманието. Може и да е замесен, но не е ключов играч в Инцидент 20. Хората от МИ5 и МИ6 смятат, че истинските актьори са афганистанците и че атаката ще бъде там — срещу военни, работници, които раздават помощи или предприемачи.
Естествено, че те щяха да кажат онова, което наистина мислеха. Приключението в Кабул бе струвало милиарди лири и твърде много жертви и колкото повече зло можеше да се намери там, за да оправдае нахлуването, толкова по-добре. М. съзнаваше това още от началото на операция „Инцидент 20“.
Бонд…
— Знаем, че е добър — прекъсна го Бикстън и погледна към шоколадовите бисквити, които М. беше помолил да не поднасят с чая, но въпреки това бяха сервирани.
Сър Андрю се намръщи.
— Само че той не е открил много — продължи Бикстън, освен ако има подробности, които все още не са разпространени.
М. не каза нищо и хвърли смразяващ поглед на двамата мъже.
— Бонд е звезда, разбира се — каза сър Андрю — затова общото мнение е, че би било добре за всички, ако той незабавно замине за Кабул. Довечера, ако е възможно. Изпрати го в горещата зона заедно с още двайсетина момчета от висшата лига на МИ6. Ще помолим за съдействие и ЦРУ. Нямаме нищо против да си поделим славата.
И вината — помисли си М., — ако грешите.
— Да, логично е — подкрепи го Бикстън. — Бонд е бил в Афганистан.
— Инцидент 20 ще се случи утре — каза М. — Той ще пътува цяла нощ до Кабул. Как би могъл да предотврати каквото и да било?
— Общото мнение е, че…
Сър Андрю изведнъж млъкна. М. предположи, че е осъзнал, че повтаря досадния си словесен пълнеж.
— Не сме сигурни дали може да бъде предотвратен.
Възцари се неловко мълчание, досущ приливна вълна, замърсена с болнични отпадъци.
— Нашият подход е твоят човек и другите да оглавят екип за анализ и да се опитат да разберат със сигурност кой е организаторът. Да измислят предложение за реакция. Бонд може да ръководи всичко.
М., разбира се, се досещаше какво става. Двамата Рони предлагаха на ГМР мярка да отърве кожата. Организацията ти може да е звезда в деветдесет и пет процента от случаите, обаче ако сгрешите дори само веднъж, но с голяма загуба, може да отидеш на работа в понеделник сутринта и да я завариш разтурена или по-лошо превърната в чиновническа агенция.
„Групата за международно развитие“ поначало се движеше по тънък лед, защото включваше секция „00“, срещу която мнозина възразяваха. Евентуална издънка с Инцидент 20 би означавала сериозен провал. С незабавното прехвърляне на Бонд в Афганистан ГМР поне щеше да има участник в играта, дори ако той пристигнеше късничко на игрището.
— Разбрах ви, господа — каза М. — Ще развъртя телефоните.
Бикстън засия, но сър Андрю още не беше приключил. Упоритостта му беше една от причините М. да смята, че бъдещите срещи с него може би ще се провеждат на Даунинг Стрийт 10.