— Какво се е случило?
— Кръвопролитията в Шарпвил. Баба била сред демонстрантите срещу „тъпия закон“, както го нарекли. По време на апартейда хората законно са били категоризирани на бели, черни, цветнокожи и червенокожи.
Бонд си спомни коментарите на Грегъри Лам.
— Черните носели пропуск, подписан от работодателя им, който им позволявал да бъдат в район, населен с бели. Било ужасно — унизително. Имало мирен протест, но полицията стреляла по демонстрантите. Близо седемдесет души били убити. Угого била простреляна в крака. Затова накуцва. — Джордан си наля бира и отпи. — Тя е избрала името ми. Казала на родителите ми как да ме кръстят и те я послушали. Човек обикновено прави това, което угого каже.
— Бхека.
— На зулуски означава „онзи, който бди над хората“.
— Защитник. Значи съдбата ти е била да станеш полицай — заключи Бонд. — Музиката му харесваше.
— Угого е старата Южна Африка, а аз съм новата. Смесица от зулуси и африканери. Наричат я страната на дъгата, но ако я погледнеш, ще видиш различните цветове, всичките отделно. Трябва да се обединим и да станем единни. Ще мине много време, но ще стане. — Тя погледна хладно Бонд. — Тогава ще можем да мразим хората заради характера и постъпките им, а не заради цвета на кожата.
Той спокойно отвърна на погледа ѝ.
— Благодаря за яденето и бирата. Трябва да тръгвам.
Джордан го изпрати до вратата.
Бонд излезе и за пръв път видя ясно мъжа, който го следеше от Дубай. Човекът със синьото сако и златната обеца, който беше убил Юсуф Насад и едва не бе довършил и Феликс Лайтър.
Стоеше на улицата, в сенките на стара сграда, украсена с арабски орнаменти и мозайки.
— Какво има? — попита Джордан.
— Вражески елемент.
Мъжът държеше мобилен телефон, но не говореше, а снимаше Бонд и Джордан — доказателство, че Бонд работи с полицията.
— Вземи оръжието си и стой вътре при баба си — викна Бонд.
Той хукна по улицата. Човекът побягна по тясна уличка, водеща към Сигнал Хил, в сгъстяващия се мрак.
Петдесет и първа глава
Мъжът имаше десетина метра преднина, но Бонд започна да скъсява разстоянието, докато тичаха по уличката. Покрай тях припкаха ядосани котки и мършави кучета. Хлапе с овални малайзийски черти излезе от дома си и се изпречи на пътя на Бонд, но веднага беше дръпнато назад от родителска ръка.
Бонд беше на четири-пет метра от непознатия, когато оперативният му инстинкт се задейства. Досети се, че мъжът може да е подготвил капан, за да улесни бягството си. Той погледна надолу. Да! Негодникът беше опънал жица на трийсетина сантиметра над земята, почти невидима в здрача. Човекът знаеше къде е, защото бе отбелязал мястото със счупен глинен съд, и я беше прескочил. Бонд обаче не можа да спре навреме и се приготви да падне.
Той изви рамо и когато инерцията го помете напред, направи половин салто на земята. Тупна тежко, за миг остана там зашеметен и се прокле, че е позволил на човека да избяга.
Само че мъжът не се беше измъкнал.
Жицата не беше сложена, за да възпрепятства преследването, а за да направи Бонд уязвим.
Непознатият се хвърли върху него. Вонеше на бира, застоял цигарен дим и нечиста плът. Той изтръгна валтера на Бонд от кобура. Бонд сграбчи ръката му и изви китката, докато пистолетът падна на земята. Нападателят ритна валтера извън обсега на Бонд. Задъхан, Бонд хвана дясната му ръка и избегна злобните удари на ножа в другата ръка на мъжа.
Погледна назад и се запита дали Бхека Джордан е пренебрегнала съвета му и му се притича на помощ, въоръжена с пистолета си, но не я видя.
Нападателят се дръпна назад, за да нанесе удар по бедрото му. Бонд се изви, за да го избегне и мъжът направи задно салто като гимнастик. Изумителен финт. Бонд си спомни думите на Феликс Лайтър.
Копелето знае бойни изкуства…
Той скочи и се изправи пред мъжа, който беше заел бойна поза и държеше ножа. Острият връх беше обърнат навън. Лявата му ръка беше разтворена с дланта надолу и се размахваше объркващо, готова да сграбчи Бонд, а другата да го наръга смъртоносно.
Бонд заобиколи на пръсти.
Беше практикувал различни видове ръкопашен бой, но ГМР учеше агентите си на рядък тип схватка без оръжие, заимстван от бивш (или не толкова бивш) враг — руснаците. Древното бойно изкуство на казаците, наречено „Система“, беше осъвременено от Спецназ, специалните сили на военното разузнаване ГРУ.