В „Система“ рядко се използваха юмруци. Главните оръжия бяха дланите, лактите и коленете. Целта беше да удряш колкото е възможно по-често, така че да изтощиш противника и после да го хванеш за рамото, китката или глезена и да го приклещиш. Най-добрите бойци не влизаха в контакт със съперника… до последния момент, когато капналият от умора нападател беше беззащитен. След това победителят го поваляше на земята и притискаше с коляно гърдите или гърлото му. Ако решеше, можеше да нанесе обезсилващ или фатален удар.
Бонд инстинктивно влезе в ритъм с хореографията на „Система“ и избегна атаката на мъжа.
Продължи да отклонява ударите и да използва собствената му енергия срещу него.
Засега успяваше, но на два пъти острието на ножа премина на сантиметри от лицето му.
Човекът се движеше бързо, размахваше огромните си ръце и пробваше Бонд, който отстъпи встрани и прецени силата на противника (беше мускулест и опитен в ръкопашния бой и психически подготвен да убива) и слабостите му (алкохолът и пушенето като че ли му се отразяваха).
Мъжът се ядоса от отбраната на Бонд. Хвана ножа, готов да го забие, и отчаяно запристъпва напред. Хилеше се сатанински и беше облян в пот въпреки хладния въздух.
Бонд предостави уязвима мишена — гърба си и се наведе да вземе валтера, но това беше лъжливо движение. Още преди мъжът да се хвърли, той се изправи, отмести ножа му и го удари с изопната длан по лявото ухо. Сви пръстите на ръката си, когато установи контакт, и усети натиска, който щеше да увреди или да спука тъпанчето на ухото на нападателя. Преследвачът изрева от болка и вбесен, атакува безразсъдно. Бонд лесно парира ръката с ножа, хвана китката с двете си ръце и я изви назад, докато острието издрънча на земята. Той отново прецени силата и безумната непоколебимост на мъжа и взе решение. Продължи да извива ръката му, докато китката изпука.
Човекът извика и падна на колене, а след това седна. Лицето му пребледня. Главата му клюмна на една страна.
Бонд изрита ножа встрани, внимателно претърси мъжа и извади от джоба си малък автоматичен пистолет и ролка тиксо. Пистолет? Тогава защо не ме застреля? — зачуди се Бонд.
Той пъхна оръжието в джоба си, взе валтера и грабна телефона на нападателя. На кого беше изпратил снимката на Бонд и Джордан? Ако беше само на Дън, можеше ли Бонд да намери и обезвреди Ирландеца, преди да е докладвал на Хидт?
Той прегледа обажданията и съобщенията. Слава Богу, преследвачът не беше изпратил нищо. Беше заснел видео на Бонд.
Каква беше целта му?
И в следващия миг получи отговора.
— Йеби се! — гневно изсъска непознатият.
Балканската псувня обясни всичко.
Бонд прегледа документите на мъжа и потвърди, че той е командос от елитните сръбски специални части, паравоенната групировка „Червените барети“. Името му беше Никола Ратко.
Човекът охкаше и държеше ръката си.
— Оставил си брат ми да умре! Изоставил си го! Той ти беше партньор в мисията.
Братът на Ратко беше младият агент от БИА, изпратен с Бонд в онази съботна вечер край Нови Сад.
Брат ми непрекъснато пуши, докато е на операция. В Сърбия това изглежда по-нормално, отколкото да не пушиш…
Сега Бонд разбра как Ратко го е намерил в Дубай. За да си осигурят сътрудничеството на БИА в Сърбия, ГМР и МИ6 бяха казали на шефовете в Белград истинското име на Бонд и мисията му. След като брат му беше умрял, Ратко и другарите му от специалните сили сигурно бяха стъкмили широкомащабна операция да открият Бонд, използвайки връзките си в НАТО и МИ6. Те бяха научили, че той заминава за Дубай. Бонд осъзна, че не Озбърн-Смит, а Ратко е проучвал в МИ6 плановете му. Сред документите му намери разрешително за полет с военен самолет от Белград до Дубай. Това обясняваше как беше изпреварил Бонд в Емирствата. Местен наемник бе предоставил непроследима кола — черната тойота на агента на сръбските специални части.
Но каква беше целта му?
Вероятно не арест и предаване на властите. Ратко сигурно смяташе да заснеме на видео как Бонд си признава или се извинява или може би изтезанията и смъртта му.
— Никола ли ти викат или Ник? — попита Бонд и приклекна до него.
— Йеби се! — беше единственият отговор.
— Чуй ме внимателно. Съжалявам, че брат ти изгуби живота си, но мястото му не беше в БИА. Беше небрежен и не изпълняваше заповедите. Брат ти стана причина да изпуснем мишената.
— Той беше млад.
— Това не е оправдание. Не е било оправдание нито за мен, нито за теб, когато си бил в „Тигрите“ на Аркан.