— Той беше още момче.
В очите на мъжа заблестяха сълзи. Бонд не знаеше дали са от болка от счупената китка или от мъка по мъртвия му брат.
Погледна към уличката и видя Бхека Джордан и неколцина други полицаи, които тичаха към него. Той се наведе, взе ножа на Ратко и сряза жицата, а после седна до сърбина.
— Ще те закараме на лекар.
— Стой! — рязко извика нечий глас.
Той погледна Бхека Джордан.
— Всичко е наред. Взех оръжието му.
После обаче осъзна, че пистолетът ѝ е насочен към него. Той се намръщи и стана.
— Остави го! — кресна тя.
Двама южноафрикански полицаи застанаха между Бонд и Ратко. Единият се поколеба и после внимателно взе ножа от ръката на Бонд.
— Той е агент от сръбското разузнаване. Опитваше се да ме убие. Уби сътрудник на ЦРУ в Дубай онзи ден.
— Това не означава, че може да прережеш гърлото му.
Черните очи на Джордан бяха присвити от гняв.
— Какви ги говориш?
— Ти си в моята страна и ще спазваш законите!
Някои от другите ченгета също гледаха ядосано Бонд.
Той погледна Джордан, отстъпи встрани и ѝ направи знак да го последва.
Тя се приближи до него и когато никой не ги чуваше, сурово добави:
— Ти си победил. Той беше повален на земята и не представляваше заплаха. Защо щеше да го убиеш?
— Нямаше да го убия.
— Не ти вярвам. Каза ми да стоя вкъщи при баба. Не поиска да повикам моите полицаи, защото не искаше свидетели, докато го изтезаваш и убиваш.
— Предположих, че ще повикаш подкрепления. Не исках да оставяш баба си, в случай че той не действа сам.
Джордан обаче не го слушаше и кипеше от гняв.
— Ти дойде тук, в нашата страна, с онзи номер 00. Знам какво правиш!
Най-после Бонд разбра какъв е източникът на гнева ѝ към него. Нямаше нищо общо с опита за флиртуване, нито с факта, че той представлява противоположния пол. Тя ненавиждаше редките случаи на мисии от първо ниво на ГМР убийствата.
— Няколко пъти, когато нямаше друг начин да защитя страната си, да, отнемал съм човешки живот — изсъска той, едва сдържайки гнева си. — И само след като съм имал заповед. Не го правя, защото искам. Не ми доставя удоволствие. Правя го, за да спася хора, които заслужават да бъдат спасени. Може да го наречеш грях, но е необходим грях.
— Не беше необходимо да го убиваш — ядосано изрече тя.
— Нямаше да го убия.
— Ножът… Видях…
— Той беше поставил капан. Жица за спъване. — Бонд я посочи. — Срязах я, за да не падне някой. А на него — кимна към сърбина — тъкмо му казвах, че ще го закараме на лекар. Попитай го. Рядко водя в болница човек, когото се готвя да застрелям.
Бонд се обърна и мина покрай двамата полицаи, които бяха препречили пътя му. Очите му ги предизвикаха да се опитат да го спрат. Без да поглежда назад, той извика:
— Филмът ми трябва проявен колкото е възможно по-скоро. И самоличностите на всички, които ще отидат при Хидт утре.
Закрачи по уличката.
Скоро се качи в субаруто, мина покрай колоритните къщи в Бо Каап и подкара по-бързо, отколкото беше безопасно, по криволичещите живописни улици.
Петдесет и втора глава
Примами го ресторант, предлагащ места кухня, и Бонд, все още ядосан от спречкването с Бхека Джордан, реши, че се нуждае от силно питие.
Яхнията в дома на Джордан му беше харесала, но порцията беше малка, сякаш отпусната като подаяние с намерението той да приключи бързо с обяда и да си тръгне. Поръча си и с апетит похапна сосатис — шишчета на скара — с жълт ориз и спанак марог (и учтиво отказа предложението да опита специалитета на ресторанта червеи мопане). След това се върна в хотела „Тейбъл Маунтин“.
Изкъпа се, избърса се и се облече. В същия миг на вратата са почука. Пиколото донесе голям плик. Каквато и да беше, Джордан не беше позволила личното ѝ мнение, че Бонд е хладнокръвен масов убиец, да попречи на работата. В плика имаше черно-бели разпечатки на снимките, които той беше направил с фотоапарата в инхалатора. Някои бяха неясни, а други не бяха попаднали в целта, но беше успял да заснеме ясна серия на най-интересното вратата на отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“ и заключващите механизми. Джордан бе проявила професионализма да приложи и флашка със сканираните снимки. Гневът на Бонд намаля. Той ги качи на лаптопа си, закодира ги и ги изпрати на Сану Хирани заедно с инструкции.
Трийсетина секунди, след като натисна клавиша „ИЗПРАТИ“, получи съобщение — Ние никога не спим.