— Той беше добър човек, разбира се. Стабилен. Можеше да се разчита на него. Скала̀. Но много сдържан. Никога не се набиваше на очи.
Възможно ли беше Андрю да е бил къртица на руснаците?
В съзнанието на Бонд изплува и друга разтърсваща мисъл двуличието на баща му — ако беше истина бе довело и до смъртта на съпругата му, майката на Джеймс.
Не само руснаците, но и предателството на баща му бяха оставили сирак малкия Джеймс.
Той се стресна, когато телефонът му зажужа, сигнализирайки за пристигането на съобщение:
Готвя се за изпращане на храна късно през нощта. Току-що излязох от работа. Искаш ли компания? Фелисити.
Бонд се поколеба и после написа: Да.
Десетина минути по-късно, след като скри валтера, увит в хавлия, под леглото, той чу тихо почукване. Отвори вратата и видя Фелисити Уилинг. Всичките му съмнения дали ще започнат оттам, откъдето вчера прекъснаха, се изпариха, когато тя уви ръце около него и го целуна страстно. Бонд вдъхна уханието на парфюма ѝ, което се разнасяше от кожата зад ухото ѝ и миришеше на мента.
— На нищо не приличам — засмя се Фелисити. Беше облечена в синя памучна риза, затъкната в измачкани и изцапани маркови дънки.
— Не искам да чувам такива неща — каза Бонд и отново я целуна.
— Седиш на тъмно, Джийн — рече тя и за пръв път в операцията той се подразни от напомнянето за прикритието му на африканер.
— Гледката ми харесва.
Двамата се отдръпнаха един от друг и на слабата светлина отвън Бонд се вгледа в лицето ѝ, което снощи му се беше видяло изключително чувствено, но сега очевидно беше уморено. Той предположи, че логистиката на уреждането на най-голямата пратка храни на африканския континент е, меко казано, плашеща.
— Заповядай.
Фелисити извади от чантата си бутилка вино отлежало червено „Трий Кейп Лейдис“ от Стеленбош, най-известния винопроизводителен район в Южна Африка. Бонд познаваше славата му. Той извади корковата тапа и напълни две чаши. Двамата седнаха на канапето и отпиха.
— Чудесно е — отбеляза Бонд.
Фелисити събу обувките си. Той я прегърна и се помъчи да прогони мислите за баща си.
Тя облегна глава на рамото му. На хоризонта имаше повече кораби от снощи.
— Погледни ги — каза Фелисити. — Чуваш толкова много лоши неща за хората, но това не е вярно. Има и добрина. Невинаги може да разчиташ на нея, но поне…
— Все някой е… готов да помогне — прекъсна я Бонд.
Тя се засмя.
— Едва не ме накара да разлея виното си, Джийн. Можеше да съсипя ризата си.
— Имам решение.
— Да престана да пия вино? — Фелисити се нацупи закачливо. — Толкова е хубаво.
— Не, друго решение, по-добро.
Той я целуна и бавно започна да разкопчава копчетата на ризата ѝ.
Час по-късно те лежаха в леглото на една страна, Бонд зад Фелисити. Ръката му беше увита около нея и държеше гърдите ѝ. Пръстите им бяха преплетени.
За разлика от миналата нощ обаче той беше буден след мига на върховната наслада.
Мислите му бясно препускаха в съзнанието и се прехвърляха на различни теми. До каква степен бъдещето на ГМР зависеше от него? Какви тайни криеше отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“? Какво точно целеше Хидт с „Геена“ и как можеше Бонд да измисли успешна ответна реакция?
Ами баща му?
— Мислиш за нещо сериозно — сънено отбеляза Фелисити.
— Защо смяташ така?
— Жените усещат.
— Мисля си колко си красива.
Тя доближи ръката му към лицето си и нежно захапа пръста му.
— Това е първата лъжа, която ми казваш.
— Такава ми е работата.
— Тогава ти прощавам. Същото е и с мен. Координирам помощта на доковете, плащам на пилотите, работя по чартъри на кораби и наемане на камиони, с профсъюзите. — Гласът ѝ придоби острота, каквато Бонд не беше чувал дотогава. — Пък и твоята специалност. Вече има два опита за влизане с взлом на пристанището, а все още не е раздадена никаква храна. — Фелисити млъкна и след малко попита: — Джийн?
Бонд разбра, че предстои нещо важно.
— Да?
— Имам чувството, че в твоята работа има нещо повече, отколкото споделяш. Не, не казвай нищо. Не знам ти какво мислиш, но ако стане така, че продължим да се виждаме и…
— Говорѝ — промълви той.
— Ако стане така, че продължим да се виждаме, мислиш ли, че може малко да се промениш? Имам предвид, че ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните? — Бонд усети, че през нея преминаха вълни на напрежение. — О, не знам какво говоря. Не ми обръщай внимание, Джийн.