— Това ще ни даде — или само на вас, ако аз вече не съм в играта — пет-шест часа да ги разпитате и да разберете какво е Инцидент 20.
— Нападение? — намръщи се Джордан. — Не мога да го направя.
— Защо?
— Казах ти. Ако нямам приемливо основание да смятам, че в „Зелена инициатива“ се извършва престъпление или нямам съдебна заповед, не мога да сторя нищо.
Проклета жена.
— Тук не става дума за правата му за справедлив процес, а за спасението на хиляди хора, вероятно южноафриканци.
— Не мога да направя нищо без заповед и нямам доказателства, за да я поискам. Нямам пълномощия да действам.
— Ако не се появя до четири часа, можеш да предположиш, че той ме е убил.
— Очевидно се надявам това да не се случи, но отсъствието ти няма да бъде повод да нахлуя там.
— Знаеш, че Хидт е готов да разкопае гробовете на жертви на масови кръвопролития и да ги превърне в строителни материали. Какво повече искаш?
— Доказателство за престъпление в завода.
Джордан беше стиснала челюсти и черните ѝ очи бяха твърди като гранит. Беше ясно, че няма да отстъпи.
— Тогава да се молим на Бога, че ще го намеря — троснато каза Бонд. — В името на няколко хиляди невинни хора.
Той кимна на Нкози и Лам и без да обръща внимание на Джордан, излезе от кабинета. Закрачи към колата, седна зад волана и включи двигателя.
— Джеймс, почакай! — Бхека Джордан вървеше към него. — Моля те, почакай.
Хрумна му да настъпи газта, но се отказа и смъкна стъклото.
— Вчера. За сърбина — каза тя, като се наведе близо до него.
— Да?
— Говорих с него. Той ми каза, че си щял да го заведеш на лекар.
Бонд кимна.
— Понякога правя предположения… първо съдя. Опитвам се да не го правя, но ми е трудно да се въздържа. Искам да ти се извиня — добави тя.
— Приема се.
— Но за акция в „Зелена инициатива“… Трябва да ме разбереш. По време на апартейда старата полиция и отделът им за криминални разследвания вършеха ужасни неща. Сега наблюдават всички ни под микроскоп, за да се уверят, че няма да постъпваме по същия начин. Незаконно нахлуване, произволни арести и разпити… това правеше предишният режим. Не може да правим същото. Трябва да бъдем по-добри от хората преди нас. — Лицето ѝ се изопна от напрежение. — Ще се бия редом с теб, ако законът разрешава, но без причина и съдебна заповед не мога да сторя нищо. Съжалявам.
До голяма степен подготовката на агентите от секция „00“ беше психологическа и част от трудните инструкции беше да им внушат мисълта, че са различни и им е позволено, а не се изисква от тях да действат извън закона. Заповедта от първо ниво на проекта, разрешаваща убийство, беше за Бонд само един аспект от работата му, не по-различен от снимането на секретни бази или подхвърлянето на дезинформация в медиите.
Както се беше изразил М., Бонд трябваше да има картбланш да прави каквото е необходимо, за да изпълни мисията си.
Ние пазим Кралството… с всички необходими средства.
Това беше част от стила на Бонд — всъщност той не можеше да върши работата си без него — и трябваше постоянно да си напомня, че Бхека Джордан и другите трудолюбиви представители на силите на реда в света са сто процента прави, че уважават правилото на закона. Той беше аутсайдерът.
— Разбирам, капитане — малко по-любезно отговори Бонд. — И каквото и да се случи, беше страхотно преживяване да работя с теб.
Тя отвърна с усмивка — лека и мимолетна, но искрена първата, която стопли красивото ѝ лице в присъствието на Бонд.
Петдесет и четвърта глава
Бонд вкара субаруто в паркинга край крепостта „Зелена инициатива“ и спря.
Близо до портата имаше няколко лимузини.
Наоколо се разхождаха няколко човека. Бонд позна немския бизнесмен Ханс Еберхард, който беше в бежов костюм и бели обувки. Разговаряше с Ниъл Дън, който пък стоеше неподвижно като японска бойна рибка. Ветрецът разрошваше русия му бретон. Еберхард допушваше цигара. Хидт вероятно не позволяваше на никого да пуши в завода и това изглеждаше иронично, защото въздухът навън беше замърсен със смог и изпарения от електроцентралите и горящи метан.
Бонд махна на Дън, който му кимна безучастно и продължи да разговаря с германеца. След това Ирландеца извади телефона си от колана и прочете някакво съобщение или имейл. Прошепна нещо на Еберхард и отстъпи встрани, за да се обади. Бонд се престори, че също използва телефона си зареди приложението за подслушване и го повдигна към ухото си, а после смъкна стъклото и насочи телефона към Дън. Загледа се напред и размърда беззвучно устни, все едно че говори. Чуваше думите само на Ирландеца.