• Хидт е готов да причини масово разрушение, за да отклони вниманието от истинското престъпление, което смята да извърши — както дерайлирането на влака в Сърбия.
• „Резачката“ е била скрита някъде близо до Марч и сега е закарана в Йорк.
• Платено му е за атаката, не го прави по идеологически причини.
• Хидт е можел да използва експлозивно устройство, но си е направил труда да конструира „Резачката“ с реални сръбски военни обозначения, оръжие, което не се продава на общия пазар на оръжия.
• Хиляди хора ще умрат.
• Взривът ще бъде с радиус най-жалко трийсет метра.
• „Резачката“ ще бъде детонирана в определен час десет и половина сутринта.
• Атаката е свързана с „писта“, път или друг маршрут — курс.
Бонд пренареди късчетата от мозайката по всеки възможен начин, но видя само несвързана откъслечна информация.
Продължавай — кипеше той от гняв. Отново се съсредоточи върху едно от късчетата. Представи си, че го взима и го поставя на друго място.
Стана ясна една вероятност — щом Хидт и Дън бяха създали „Резачката“, криминалистите, които щяха да направят анализ след взрива, щяха да намерят военните обозначения и да помислят, че атаката е организирана от сръбското правителство или армия, тъй като устройствата все още не се предлагаха на черния пазар. Хидт го беше направил, за да отклони вниманието от истинските извършители — себе си и онзи, който му беше платил милиони лири да изпълни задачата. Това беше насочване по погрешна следа като планираната влакова катастрофа.
И означаваше, че има две мишени. Очевидната би трябвало да има връзка със Сърбия и за обществеността и полицията щеше да бъде целта на атаката. Но истинската жертва щеше да бъде човек, поразен от взрива, случайно присъстващ на мястото. Никой нямаше да разбере, че той или тя е човекът, който Хидт и клиентът му искат да умре… и смъртта му щеше да накърни интересите на Британия.
Но кой? Високопоставено лице от правителството? Учен? И по дяволите, къде по-точно щеше да се състои атаката?
Бонд отново прегледа откъслечната информация.
Нищо…
Но после в съзнанието му изплува спомен. „Срок“ свършваше до „курс“.
Ами ако не се отнасяше за срок на изпълнение на договор, а за учебен срок или семестър? И ако курс не означаваше маршрут, а курс от лекции?
В това имаше някаква логика. Голяма институция с хиляди студенти.
Но къде?
Най-доброто, което Бонд можа да измисли, беше институция, където имаше курс, лекция, някакво събиране, музейна изложба или друго, свързано със Сърбия, в десет и половина тази сутрин. Това предполагаше университет.
Дали съшитата оттук-оттам теория беше вярна?
Нямаше повече време за размишления. Той погледна електронния часовник на стената, който неумолимо отброяваше минутите.
В Йорк беше девет и четирийсет.
Петдесет и шеста глава
Носейки картата с полетата на смъртта, Бонд безгрижно вървеше по коридора.
Пазач с грамадна глава с формата на куршум го огледа подозрително. За свое разочарование Бонд видя, че човекът не е въоръжен, нито има радиопредавател. Попита го как да стигне до залата за конференции. Мъжът посочи.
Бонд тръгна, но после се обърна, сякаш току-що си беше спомнил нещо.
— А, трябва да питам госпожица Барнс за обяда. Знаете ли къде е тя?
Пазачът се поколеба и сетне посочи друг коридор.
— Кабинетът ѝ е ей там. Двойните врати вляво. Номер 808. Първо почукайте.
Бонд тръгна натам. След няколко минути стигна до кабинета и погледна през рамо. В коридора нямаше никого. Той почука на вратата.
— Джесика, Джийн е. Трябва да говоря с теб.
Отговор не последва. Тя беше казала, че ще бъде там, но може би не се чувстваше добре или беше уморена и не бе дошла.
Моля те…
И после ключалката изщрака. Вратата се отвори и Бонд прекрачи прага. Джесика Барнс беше сама и примигна учудено.
— Джийн? Какво има?
Той затвори вратата и погледът му се спря на мобилния телефон на бюрото ѝ.
Тя веднага разбра какво става. Черните ѝ очи се разшириха. Отиде до бюрото си, грабна телефона и отстъпи назад от Бонд.
— Ти… Тя поклати глава. — Ти си полицай. Преследваш Северан. Трябваше да се досетя.
— Изслушай ме.
— Аха, сега разбирам. Вчера в колата… Накара ме да се разприказвам, за да спечелиш симпатиите ми.
— След четирийсет и пет минути Северан ще убие много хора — каза Бонд.
— Не е възможно.
— Истина е. Хиляди са в опасност. Той ще взриви университет в Англия.