Бонд трябваше незабавно да се измъкне от завода. Беше убеден, че там има някакви оръжия, вероятно близо до предния пост на охраната. Отправи се натам. Вървеше уверено, с наведена глава, и носеше картата и жълтия тефтер. Намираше се на петдесетина метра от входа и разсъждаваше тактически. На поста имаше трима души. Работеше ли и задният пост? Предположи, че функционира, защото макар да нямаше служители в офиса, беше видял работници в двора. Вчера на портата стояха трима пазачи. Колко други охранители имаше? Дали някои гости бяха предали оръжията си, или на всичките беше казано да ги оставят в колите си? Може би…
— Ето къде сте били!
Гласът стресна Бонд. Появиха се двама мускулести пазачи, застанаха пред него и препречиха пътя му. Лицата им не изразяваха никакви чувства. Той се запита дали са открили Джесика и човека, когото беше завързал. Очевидно не.
— Господин Терон, господин Хидт ви търси. Вие не бяхте в кабинета си и той ни изпрати да ви заведем в залата за конференции.
По-ниският погледна Бонд с очи, твърди като черупка на черен бръмбар.
Бонд нямаше какво друго да направи, освен да тръгне с тях. След няколко минути пристигнаха в залата. По-едрият пазач почука на вратата. Дън отвори, огледа Бонд с каменна физиономия и им направи знак да влязат. Тримата партньори на Хидт седяха около масата. Грамадният охранител в черен костюм, който беше придружил Бонд в завода вчера, стоеше до вратата, скръстил ръце на гърдите си.
— Терон! — извика Хидт с вълнението, което беше показал по-рано. — Как върви работата?
— Много добре, но не съм приключил. Нуждая се от още петнайсет-двайсет минути — погледна Бонд към вратата.
Хидт беше като дете.
— Да, да, но първо нека да ви представя на хората, с които ще работите. Разказах им за вас и те нямат търпение да се запознаете. Имам общо десет инвеститори, но тези тримата са най-големите.
Хидт започна да ги запознава. Бонд се зачуди дали някой от тримата ще заподозре защо не са чували за господин Терон, но Матебула, Еберхард и Хуанг мислеха за очакваното събитие и с изключение на кратки кимания, не му обърнаха внимание.
Часовникът показваше дванайсет и пет. В Йорк беше десет и пет.
Бонд се опита да излезе, но Хидт каза:
— Не, останете — кимна той към телевизора, който Дън беше включил на Скай Нюз от Лондон. Ирландеца намали звука. — Ще искате да видите това, нашия пръв проект. — Хидт седна и обясни на Бонд онова, което той вече знаеше — че „Геена“ е за възстановяване на класифицирани материали с цел продажба, насилствено изтръгване на пари и изнудване.
Бонд повдигна вежда и се престори на смаян. Отново погледна към изходите и реши, че едва ли ще може да хукне към вратата, защото огромният пазач стоеше на сантиметри от нея.
— Вижте, Терон, не бях напълно откровен с вас онзи ден, когато описах операцията за унищожаване на документи на „Зелена инициатива“. Но това беше преди малката ни проверка с пушката „Уинчестър“. Извинявам се.
Бонд повдигна рамене и изчисли разстоянието до вратата.
Хидт прокара дългите си жълти нокти през брадата си.
— Убеден съм, че изпитвате любопитство какво ще се случи днес. Започнах „Геена“ само за да крада и да продавам секретна информация, но после разбрах, че има по-доходна — и за мен — по-задоволяваща употреба на възстановените тайни. Те може да бъдат използвани като оръжия — да убиват и разрушават. Преди няколко месеца се срещнах с шефа на фармацевтична фирма, на която продавам възстановени търговски тайни на конкуренцията. Той е доволен от това, но имаше друго предложение за мен, нещо по-крайно. Разказа ми за гениален изследовател, преподавател в Йорк, който разработва ново лекарство против рака. Когато лекарството се появи на пазара, фирмата на клиента ми ще остане без работа. Той беше готов да плати милиони изследователят да умре и лабораторията му да бъде унищожена. И тогава „Геена“ разцъфтя.
Хидт потвърди и другите заключения на Бонд, а именно, че ще използва прототип на сръбска бомба, направена от чертежи и части, които хората от филиала на „Зелена инициатива“ в Белград са успели да сглобят. Щеше да изглежда така, че набелязаната мишена е друг преподавател в същия университет в Йорк — човек, който беше дал показания в Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Той водеше курс от лекции по история на Балканите в съседната зала до изследователя. Всички щяха да помислят, че набелязаната жертва е славянинът.
Бонд погледна часа на лентата в долната част на телевизионния екран. В Англия беше десет и петнайсет.