Бонд огледа още веднъж трупа и реши, че групирането на раните близо една до друга означава, че Хидт наистина е бил набелязаната мишена. Естествено, в това имаше логика. Дън трябваше да го убие, за да бъде сигурен, че Вехтошаря няма да каже на полицията нищо за него. Бонд си спомни погледите, които Дън хвърляше на шефа си през последните няколко дни — мрачни и загатващи за… Какво? Раздразнение, недоволство? Нещо, доближаващо се до завист. Може би имаше още някаква причина за убийството на Вехтошаря.
Каквато и да беше, Ирландеца беше свършил професионално работата си, както обикновено.
Джордан забърза към административната сграда и след десетина минути излезе. Беше намерила някъде душ или чешма и лицето и косата ѝ бяха влажни, но беше бледа.
— Изпуснах арестанта. Трябваше да го пазя по-добре. И през ум не ми мина…
Прекъсна я смразяващ кръвта вопъл. Някой бягаше към тях.
— Не, не, не…
Джесика Барс тичаше към трупа на Хидт. Тя се хвърли на земята, без да обръща внимание на грозните рани, и го прегърна.
Бонд се приближи до нея, хвана тесните ѝ треперещи рамене и ѝ помогна да стане.
— Недей, Джесика. Ела тук при мен.
Той я поведе да се скрият зад булдозер. Бхека Джордан се присъедини към тях.
— Той е мъртъв… Мъртъв е… — притисна Джесика глава до рамото на Бонд.
Джордан откачи белезниците от колана си.
— Тя се опита да ми помогне — напомни ѝ Бонд. Сигурен съм, че не знае с какво се е занимавал Хидт.
Джордан прибра белезниците.
— Ще я закараме в участъка и ще вземем показанията ѝ. Мисля, че няма да бъде необходимо да искаме повече от нея.
Бонд сложи ръце на раменете на Джесика.
— Благодаря ти, че ми помогна. Знам, че ти е било трудно.
Тя дишаше дълбоко. След малко се успокои и попита:
— Кой го застреля?
— Дън.
Джесика не изглеждаше изненадана.
— Никога не съм го харесвала. Северан беше темпераментен и импулсивен. Не обмисляше задълбочено нещата. Ниъл разбра това и го изкуши с уменията си да планира и с интелигентността си. Смятах, че Северан не трябва да му има доверие, но нямах смелостта да му го кажа.
Тя затвори очи.
— Свърши добра работа с молитвите.
— Да, твърде добра — мрачно промълви Джесика.
Шията и лицето ѝ бяха изцапани с ярки ивици от кръвта на Хидт и Бонд осъзна, че за пръв път вижда някакъв цвят на лицето ѝ. Той я погледна в очите.
— Познавам хора, които ще ти помогнат, когато се върнеш в Лондон. Те ще поддържат връзка с теб. Ще се погрижа за това.
— Благодаря — смотолеви Джесика.
Една полицайка я отведе.
Бонд се стресна от мъжки глас наблизо.
— Чисто ли е?
Той се намръщи, като не видя никого, но после разбра, че Грегъри Лам още е зад контейнера.
— Чисто е.
Агентът излезе от скривалището си.
— Внимавай. Има кръв — предупреди го Бонд, когато Лам едва не я нагази.
— Боже мой! — измърмори агентът и пребледня, сякаш щеше да повърне.
— Искам да знам докъде се простира „Геена“ каза Бонд на Джордан, без да му обръща внимание. Можеш ли да накараш полицаите си да вземат всички документи и компютри от отдел „Научни изследвания и разработки“? Ще ми трябва и екипът ти по компютърни престъпления, за да разбие паролите.
— Да, разбира се. Ще ги занесем в управлението. Може да ги прегледаш там.
— Аз ще се заема с това — обади се Нкози.
Бонд му благодари. Овалното лице на мъжа не изглеждаше толкова иронично шеговито и уверено, както преди. Бонд предположи, че това е била първата му престрелка. Нкози щеше да бъде променен завинаги от случилото се, но от онова, което Бонд виждаше, промяната нямаше да понижи, а по-скоро щеше да повиши способностите на младия полицай. Нкози направи знак на криминалистите и ги поведе към сградата.
Бонд погледна Джордан.
— Може ли да те питам нещо?
Тя се обърна към него.
— Какво каза, след като се измъкна от изкопа?
Тъй като кожата ѝ беше тъмна, той не разбра дали тя се изчерви или не.
— Не казвай на угого.
— Няма.
— Първото беше на зулуски… нещо като „мамка му“.
— И аз употребявам варианти на този израз. А второто?
Джордан присви очи.
— Мисля, че няма да ти кажа, Джеймс.
— Защо?
— Защото се отнася до част от мъжката анатомия… и смятам, че не е разумно да те насърчавам в това отношение.
Шейсет и трета глава
Късно следобед, докато слънцето залязваше на северозапад, Джеймс Бонд потегли от хотел „Тейбъл Маунтин“, където си беше взел душ и се бе преоблякъл, към централното полицейско управление в Кейптаун.