— Ами Озбърн-Смит?
— Без значение.
Бонд не разбра дали думите се отнасят за човека или означават, че не си заслужава да се обсъжда съдбата му.
— А сега, какво става там, 007? Искам подробности.
Бонд обясни първо за смъртта на Хидт и ареста на тримата му главни партньори. Описа бягството на Дън и плана си да изпълни заповед от второ ниво на проекта от неделя, която все още беше в сила, за задържането и предаването на властите на Ирландеца, когато го намерят.
След това разказа за „Геена“ — как Хидт е крадял и събирал класифицирана информация, изнудването и насилственото изтръгване на пари, и добави големите градове, където предимно е действал.
— Лондон, Москва, Париж, Токио, Ню Йорк и Мумбай. Имал е и по-малки филиали в Белград, Вашингтон, Тайпе и Сидни.
За миг настъпи мълчание и Бонд си представи как М. дъвче крайчеца на пурата си, докато възприема информацията.
— Адски хитро — да извлече всичко това от отпадъци — отбеляза Адмирала.
— Хидт каза, че никой не забелязва боклукчиите, и това е вярно. Те са невидими. Навсякъде са и пак не ги виждаш.
— И аз си мислех същото вчера — засмя се М. и после стана сериозен. — Какво препоръчваш, 007?
— Бих накарал хората от посолствата ни и от МИ6 да претърсят всички центрове на „Зелена инициатива“ колкото е възможно по-бързо, преди играчите да започнат да изчезват. Да замразят авоарите им и да проследят постъпващите пари. Това ще ни заведе до останалите клиенти на „Геена“.
— Хмм. — Гласът на М. беше нехарактерно весел. — Предполагам, че можем.
Какви мисли се въртяха в главата на стареца?
— Макар да не съм сигурен, че трябва да бързаме толкова. Нека да арестуваме шефовете на всички клонове. Но не мислиш ли, че може да вкараме агенти 00 на ГМР в офисите им и да продължим още малко „Геена“ на някои места? Много ми се иска да видя какво изхвърля Руската противовъздушна отбрана край Москва. И се питам какви документи унищожава пакистанското консулство в Мумбай. Ще ми бъде интересно да разбера. Ще трябва да направим някои услуги на медиите, за да им попречим да съобщят с какво точно се е занимавал Хидт. Ще накарам момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 да разпространят мълвата, че той е бил замесен с организираната престъпност или нещо подобно. Ще бъдем уклончиви. Рано или късно истината ще се разчуе, но дотогава ще сме събрали безценни сведения.
Старата лисица. Бонд се подсмихна. ГМР влизаше в бизнеса с рециклирането.
— Гениално, сър.
— Изпратѝ всички детайли на Бил Танър и ще тръгнем оттам. — М. замълча и после изрева: — Проклетият Озбърн-Смит спря движението в Лондон. Ще ми отнеме цяла вечност, докато се прибера у дома. Не мога да разбера защо не прокараха магистралата М4 до Ърлс Корт.
Линията прекъсна.
Шейсет и четвърта глава
Джеймс Бонд намери визитката на Фелисити Уилинг и ѝ се обади в офиса, за да ѝ съобщи новината, че единият ѝ дарител е престъпник… и е загинал по време на операция по арестуването му.
Тя обаче вече беше чула. Репортерите бяха ходили при нея, за да искат изявление в светлината на факта, че „Зелена инициатива“ е дълбоко замесена с мафията и камората (Бонд си помисли, че момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 не са си губили времето.)
Фелисити беше вбесена от намеците на някои журналисти, че е знаела за лошата слава на Хидт, но с удоволствие е приемала даренията му.
— Как може да ме питат такова нещо, по дяволите, Джийн? За бога, Хидт ни даваше по петдесет-шейсет хиляди лири годишно. Това беше щедра сума, но не може да се сравни с даренията на много други хора. Бих отхвърлила всекиго начаса, ако разбера, че крои нещо незаконно. Но ти си добре, нали?
— Дори не бях там, когато са нападнали мястото. Полицаите ми се обадиха и ми зададоха няколко въпроса, докато пътувах натам. Това беше страхотен шок за мен…
— Сигурна съм.
Бонд я попита как вървят доставките на храна, Фелисити отговори, че са получили повече, отколкото са поискали. Разпределянето вече започнало в десет страни в субсахарска Африка. Имало достатъчно храна за стотици хиляди хора в продължение на месеци.
Бонд я поздрави и сетне попита:
— Не си твърде заета за Франшоек, нали?
— Дори не си помисляй, че ще се измъкнеш от уикенда сред природата, Джийн.
Уговориха се да се срещнат сутринта. Той си напомни, че трябва да намери някой да измие и лъсне субаруто, към което се беше привързал въпреки крещящия цвят и спойлера върху багажника, поставен предимно за красота.