Бонд се облегна назад, наслаждавайки се на веселия ѝ глас и спомена за времето, прекарано с нея. Замисли се и за бъдещето.
Ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните?
Той се усмихна, перна с палец визитката ѝ, а после я прибра и пак нахлузи ръкавиците, за да продължи да рови в документите и компютрите и да си води записки за офисите на „Зелена инициатива“ и операция „Геена“, които да изпрати на М. и Бил Танър. Труди се още час и нещо и накрая реши, че е време за питие.
Протегна се.
Спусна ръце и в същия миг почувства внезапно разтърсване някъде дълбоко в себе си. Познаваше това усещане. Случваше се понякога в света на шпионажа, необятния океан от подтекст, в който малко неща са такива, каквито изглеждат. Често източникът на обезпокоителното усещане беше подозрението, че някое основно предположение е погрешно, вероятно катастрофално погрешно.
Докато преглеждаше записките си, той усети, че започва да диша по-бързо и устните му пресъхват. Ритъмът на сърцето му се ускори.
Отново прелисти стотици документи, а после взе мобилния си телефон и изпрати на Фили Мейдънстоун приоритетно искане. Докато чакаше отговора, стана и закрачи из малкия кабинет. Съзнанието му гъмжеше от мисли, които кръжаха и връхлитаха като бесните чайки над Секция „Изчезване“ в „Зелена инициатива“.
Фили отговори и Бонд грабна телефона си, прочете съобщението и бавно се облегна назад на неудобния стол.
Над него падна сянка. Той вдигна глава и видя Бхека Джордан.
— Джеймс, донесох ти кафе. В истинска чаша.
Чашата беше украсена с усмихнатите лица на играчите от „Бафана Бафана“, издокарани в най-хубавите си футболни екипи.
Бонд не каза нищо, нито взе кафето и Джордан остави чашата на бюрото.
— Джеймс?
Той знаеше, че лицето му издава тревогата, която го изгаря отвътре.
— Мисля, че съм изтълкувал всичко погрешно — промълви Бонд.
— Какво имаш предвид?
— Всичко за „Геена“ и Инцидент 20.
— Обясни ми.
Той се наведе напред.
— Първата засечена информация беше, че някой на име Ной е замесен в днешното събитие, в резултат на което ще има много жертви.
— Да — седна до него тя. — Северан Хидт.
Бонд поклати глава и посочи кашоните с документи на „Зелена инициатива“.
— Прегледах почти всеки проклет лист и повечето мобилни телефони и компютри. Никъде не се споменава за Ной. Не чух това име на нито една от срещите си с Хидт и Дън. Ако това е бил неговият прякор, защо изобщо не се появи? Хрумна ми да се свържа с колега от МИ6. Тя борави много добре с компютрите. Знаеш ли какво е метадата?
— Информация, скрита в компютърните файлове, описателната информация на файла. Осъдихме министър от правителството за корупция благодарение на това.
Бонд кимна към телефона си.
— Колегата ми прочете шестте бележки в интернет, които намерихме и в които се споменава, че прякорът на Хидт е Ной. Метадатата във всяка от тях показа, че са написани и качени тази седмица.
— Също както ние качихме информацията за Джийн Терон, за да ти създадем легенда.
— Точно така. Направил го е истинският Ной, за да ни накара да се съсредоточим върху Хидт. И това означава, че Инцидент 20 с хилядите жертви не е бил взривът в Йорк. „Геена“ и Инцидент 20 са два различни плана. Ще се случи нещо друго. И то скоро — довечера. Това пишеше в първия имейл. Които и да са, онези хора все още са в риск.
Въпреки успеха в „Зелена инициатива“ Бонд отново се върна на жизненоважните въпроси: кой е врагът и каква е целта му?
Докато не откриеше отговорите, не можеше да измисли реакция.
Но трябваше. Не оставаше много време.
Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото…
— Джеймс?
В ума на Бонд спирално се въртяха откъслечни факти, спомени и теории. Още веднъж, както бе направил в научноизследователската база на „Зелена инициатива“, той започна да събира всички частици информация, които знаеше, и се опита да сглоби разпокъсаните планове за Инцидент 20. Стана, кръстоса ръце зад гърба си, наведе се и пак се втренчи в листовете и бележките, с които беше отрупано бюрото.
Джордан се умълча.
— Грегъри Лам — най-сетне промълви Бонд.
Тя се намръщи.
— Какво за него?
Той отново седна.
— Ще ми трябва помощта ти.
— Разбира се.
Шейсет и пета глава
— Какво има, Джийн? Каза, че е спешно.
Те бяха сами в офиса на благотворителната организация на Фелисити Уилинг в центъра на Кейптаун, недалеч от клуба, където се бяха запознали на търга в сряда вечерта. Бонд беше прекъснал съвещание с десетина мъже и жени, доброволци, важни фактори в доставянето на храна, и я бе помолил да се видят насаме. Той затвори вратата.