— Надявам се, че ще ми помогнеш. В Кейптаун няма много хора, на които мога да имам доверие.
— Разбира се.
Двамата седяха на евтиния диван, Фелисити беше облечена в черни джинси и бяла риза. Тя се премести по-близо до Бонд. Коленете им се докоснаха.
— Първо трябва да ти призная нещо, което може да повлияе на плановете ни за Франшоек, всъщност на много планове.
Фелисити се намръщи, но кимна.
— И ще те помоля да го запазиш в тайна. Много е важно.
Проницателните ѝ очи се втренчиха изпитателно в него.
— Естествено, но моля те, казвай по-бързо. Изнервяш ме.
— Аз не съм такъв, какъвто ти казах. От време на време работя за британското правителство.
— Ти си… шпионин? — прошепна тя.
— Не, нищо толкова грандиозно. Професията ми е анализатор по сигурността и почтеността. Работата обикновено е скучна.
— Но ти си един от добрите.
— Може да се каже.
Фелисити облегна глава на рамото му.
— Когато каза, че си консултант по сигурността в Африка, това обикновено означава наемник. Ти отрече, но аз не ти повярвах.
— Това беше прикритие. Разследвах Хидт.
На лицето ѝ се изписа облекчение.
— А аз те помолих да се промениш. Сега си съвсем различен от онзи, за когото те мислех. Промени се на сто и осемдесет градуса.
— Човек често го прави — иронично отбеляза Бонд.
Тя се усмихна.
— Това означава, че… не си Джийн? И не си от Дърбан?
— Не. Живея в Лондон. — Той протегна ръка. — Името ми е Джеймс. Приятно ми е да се запознаем, госпожице Уилинг. Сега ще ме изхвърлиш ли?
Фелисити се поколеба само за миг, а после го прегърна и се засмя.
— Но ти каза, че се нуждаеш от помощта ми.
— Нямаше да те замесвам, ако имаше друг начин, но времето изтича. Заложен е животът на хиляди хора.
— Не! Какво да направя?
— Знаеш ли нещо за Грегъри Лам?
— Лам? — Изящните ѝ вежди се свъсиха. — Той се слави като богаташ, затова се обърнах към него за дарения няколко пъти. Все отговаряше, че ще ни даде нещо, но така и не го направи. Много странен човек. Простак.
— Трябва да ти кажа, че той е повече от това.
— Чуха се слухове, че му плащат, макар да не мога да си представя, че някой го възприема сериозно като шпионин.
— Мисля, че това е преструвка. Лам се прави на глупак, за да предразположи хората и да не заподозрат, че се занимава с някои доста неприятни неща. Ти често ходиш на доковете през последните няколко дни, нали?
— Да.
— Чувала ли си нещо за чартърно пътуване с кораб, което Лам предвижда за довечера?
— Не.
— А да си чула някой да го нарича Ной?
Фелисити се замисли.
— Не мога да кажа със сигурност, но… почакай, да, така мисля. Някой използва това име веднъж. Заради бизнеса му с корабите. Но какво имаше предвид, когато каза, че е заложен животът на хиляди хора?
— Не знам какво е намислил. Предполагам, че ще използва някой товарен съд, за да потопи голям британски презокеански пътнически кораб.
— Боже мой, не! Но защо ще го прави?
— При Лам всичко е свързано с пари. Сигурно е нает от ислямисти, военен диктатор или пирати. Скоро ще науча повече. Подслушваме телефона му. Той ще се срещне с някого след час и нещо в запустял хотел южно от града, странноприемницата „Шестият апостол“. Ще бъда там, за да разбера какво крои.
— Но защо трябва да ходиш там? Защо не кажеш на полицията да го арестува?
Бонд се поколеба.
— Не мога да използвам полицията.
— Заради професията ти? „Анализатор по сигурността“?
— Да.
— Разбирам. — Фелисити Уилинг кимна, а после се наведе и го целуна в устата. — В отговор на твоя въпрос, Джеймс, каквото и да се готвиш да направиш, това изобщо няма да повлияе на плановете ни за Франшоек, нито за нещо друго.
Шейсет и шеста глава
През май слънцето в Кейптаун залязва около пет и половина. Докато Бонд караше на юг по Виктория Роуд, пейзажът стана сюрреалистичен, облян във величествения залез. И после се спусна здрач, изпъстрен с ивичести пурпурни облаци над бурния Атлантически океан.
Планината Тейбъл и Лъвската глава останаха зад гърба му. Вляво от него бяха мрачните назъбени скални образувания на планинската верига Дванайсетте апостоли, осеяни с треви, финбош и тук-там протея. На невъзможни места бяха поникнали предизвикателни борове.