Прочете един параграф от тежката проза, когато две думи го накараха да се вцепени.
Стальной патрон.
Стоманен патрон.
Изразът отекна дълбоко в него, както сонар в подводница засича далечна, но ясно определена мишена.
„Стоманен патрон“, изглежда, беше кодово наименование на „активно мероприятие“, съветският термин, описващ тактическа операция. Отнасяше се за живота на неколцина души.
Некоторые смерти…
Ала нямаше нищо конкретно за оперативните детайли.
Бонд се облегна назад и се втренчи в тавана. Чу женски гласове пред вратата и погледна натам, Фили държеше няколко папки и бъбреше с Мери Гуднайт. Бонд кимна и агентката на МИ6 се приближи до него и се настани на дървения стол срещу бюрото му.
Какво откри, Фили?
Тя се наведе напред и кръстоса крака. На Бонд му се стори, че чу привлекателното шумолене на найлон.
— Първо, фотографските ти умения са чудесни, Джеймс, но светлината е била малко. Не можах да получа достатъчно висока резолюция на лицето на Ирландеца, за да го разпознаем. И няма други отпечатъци върху сметката от ресторанта и бележката, освен частичен от твоите.
Очевидно човекът щеше да остане анонимен засега.
— Но отпечатъците върху очилата са ясни. Местният е бил Алдо Карич, сърбин. Живее в Белград и работи за националните железници. — Фили сви устни от разочарование и това подчерта очарователната ѝ трапчинка. — Но ще отнеме малко повече време, отколкото се надявах, за да извлечем детайли. Същото е положението и с опасния материал във влака. Никой не казва нищо. Ти беше прав. Белград не е в настроение да съдейства. А сега късчетата хартия, които си намерил в горящата кола. Получих някои възможни местонахождения.
Бонд забеляза разпечатките, които Фили извади от папката. Географски карти, украсени с веселата емблема на „Мап Куест“, онлайн услугата за упътване.
— Проблеми с бюджета ли имате в МИ6? С удоволствие ще позвъня на министерството на финансите за вас.
Тя се засмя задъхано.
— Разбира се, използвах заместители. Исках да имам представа къде точно на терена играем. — Фили потупа едната папка. — Сметката? Кръчмата е тук. Намира се встрани от магистрала, близо до Кеймбридж.
Бонд се втренчи в картата. Кой се беше хранил там? Ирландеца? Ной? Други съучастници? Или някой, който беше наел колата миналата седмица и нямаше никаква връзка с Инцидент 20?
— А бележката?
Бутс — 17 март. Не по-късно.
Фили извади дълъг списък.
— Опитах се да помисля върху всяка възможна комбинация какво би могло да означава това. Дата, ботуши, географски координати, аптека. — Устните ѝ отново се свиха. Тя не беше доволна, че усилията ѝ не се бяха увенчали с успех. — Опасявам се, че не открих нищо очевидно.
Бонд стана, свали няколко карти на Кралското картографско управление от лавиците, прелисти едната и се вгледа внимателно.
На прага застана Мери Гуднайт.
— Джеймс, някакъв човек иска да се срещне с теб. Каза, че е от Трето управление и името му е Пърси Озбърн-Смит.
Фили явно съзря промяната в изражението на Бонд.
— Тръгвам, Джеймс. Ще продължа да обработвам сърбите. Ще се пречупят. Гарантирам.
— А, и още нещо, Фили. — Бонд ѝ даде сигнала, който беше прочел преди малко. — Искам да изровиш всичко възможно за съветска или руска операция, наречена „Стоманен патрон“. Тук има малко, не много.
Тя погледна разпечатката.
— Съжалявам. Не е преведено, но ти вероятно… — започна той.
— Я говорю по-русски.
Бонд се подсмихна.
— И с далеч по-добър акцент от мен.
Той си напомни никога повече да не я подценява.
Фили внимателно прочете разпечатката.
— Хакнато е от източник онлайн. У кого е оригиналният информационен файл?
— Сигурно у някого от вашите хора. Дошъл е от Станция „Р“.
— Ще се свържа с Руското бюро. Ще прегледам метадатата, закодирана във файла. Така ще разбера на коя дата е създаден, кой е авторът и може би дали има препратки към други източници. — Фили пъхна документа на руски в кафява папка, извади писалка и отбеляза едното квадратче отпред. — Как искаш да бъде класифицирана информацията?
Бонд се замисли за миг.
— Само за нашите очи.
— „Нашите“? — учуди се тя. Местоимението не се използваше в официалното класифициране на документи.
— Твоите и моите — тихо отговори той. — Ничии други.
Фили се поколеба и после с красивия си почерк написа: „Само за очите на агент на МИ6 Мейдънстоун и агент на ГМР Джеймс Бонд“.