Полицаите не бяха проблем. Правомощията на ГМР в Обединеното кралство бяха ограничени — carte grise, а не картбланш, както сега се пошегува наум Бонд, но често се налагаше агентите на отдел „0“ да се придвижват бързо из страната. Бонд се беше обадил да не го засичат и камерите и ченгетата с радари пренебрегваха регистрационния му номер.
Той беше на мнение, че „Бентли Континентал GT купе“ е най-хубавото превозно средство в света, без, разбира се, автомобилите по поръчка.
Обичаше тази марка. Баща му пазеше стотици снимки от стари вестници на знаменитите братя Бентли и творенията им, които оставяха далеч след себе си „Бугати“ и останалите коли по трасето на Льо Ман през двайсетте и трийсетте години на миналия век. Бонд беше видял с очите си как изумителната „Бентли Спийд 8“ финишира първа на ралито през 2003 г., завърнала се в играта след седемдесет и пет години. Винаги бе искал да притежава един от тези представителни, но бързи и умни автомобили. „Ягуар тип Е“ в гаража на апартамента му беше наследство от баща му, но бентлито беше непряко завещание. Бонд купи първия си „Континентал“ преди няколко години, изчерпвайки каквото беше останало от вноските на застраховката „Живот“, получена след смъртта на родителите си. Наскоро го беше заменил с новия модел.
Той се отклони от магистралата и продължи към Марч, в сърцето на блатистата област в Източна Англия. Не знаеше много за мястото. Беше чувал, естествено, за „Марч, Марч, Марч“, студентския поход от Марч до Кеймбридж, през третия месец на годината. Там беше затворът „Уайтмур“. Туристите идваха да видят и църквата „Сейнт Уендреда“. Бонд трябваше да се довери на думите на туристическата агенция, че е зрелищна. От години не беше влизал в Божи дом, освен с цел наблюдение.
Отпред застрашително се появи британска военна база. Бонд продължи в широк кръг към задната ѝ страна, опасана със зловеща бодлива тел и предупредителни надписи срещу навлизане в територията. Видя, че базата е в процес на разрушаване. Оказа се, че това са ремонтните работи, за които беше прочел. Половин дузина сгради вече бяха съборени. Беше останала само една, висока три етажа, стара, от червени тухли. На избеляла табела пишеше: Болница.
Имаше големи камиони, булдозери, други земекопни машини и каравани, паркирани на хълм на стотина метра от сградата, вероятно временен щаб на екипа по разрушаването. До най-голямата каравана беше спряла черна кола, но наоколо не се виждаше жива душа. Бонд се запита защо, тъй като беше работен ден понеделник.
Той вкара колата в горичка, за да не се вижда. Слезе и огледа терена преплетени водопроводи, ниви с картофи и захарно цвекло и групички дървета. Надяна тактическата си екипировка, скъсана на рамото от шрапнел и напоена с мирис на опърлено, докато спасяваше уликата в Сърбия, довела го тук, и после събу обувките си „Сити“ и нахлузи ниски бойни ботуши.
Сложи нов пълнител във валтера и две торбички с боеприпаси в специален брезентов колан.
Ако се натъкнеш на препятствие, свирни ми.
Пъхна в джоба си заглушител, фенерче, комплект инструменти и сгъваемото си ножче.
След това застана неподвижно и мислено се пренесе на онова друго място, където отиваше преди всяка тактическа операция абсолютно спокоен, с фокусирани очи, оглеждайки всеки детайл клонки, които може да го издадат, като се счупят, храсти, където може да се крие дуло на снайпер, следи от доказателство за жици, сензори и камери, които може да съобщят на врага за присъствието му.
А също да се подготви бързо и ефикасно да отнеме човешки живот, ако се наложи. И това беше част от другия свят.
Беше още по-предпазлив заради множеството въпроси, които мисията повдигаше.
Нагодѝ реакцията си към целта на врага.
Но каква беше целта на Ной?
Всъщност кой беше той, по дяволите?
Бонд тръгна между дърветата и после мина напряко през ъгъла на нивата, изпъстрен с ранни стръкове захарно цвекло. Заобиколи зловонно блато и предпазливо тръгна през преплетени бодливи трънаци, отправяйки се към болницата. Приближи се до оградения с бодлива тел периметър, където предупредителни знаци уведомяваха, че работата се извършва от „Разрушаване на сгради и метални отпадъци Изток“. Бонд не беше чувал фирмата, но може би бе виждал камионите им, защото в отличителните им зелени и жълти цветове имаше нещо познато.